Кралят на зимата

Тя пое дълбоко въздух и впери поглед в сянката под покривните греди, където летяха два гълъба, вмъкнали се през дупката за пушека.

— Понякога си мисля — каза тя, — че бих искала да се омъжа, да имам деца, да ги гледам как растат, докато аз остарявам и накрая да умра. Но от всички тези неща, Дерфел — погледна ме отново Нимю, — ще ми се случи само последното. Не мога да понасям дори мисълта за това, което ще ми се случи. Не мога да понасям мисълта, че трябва да изтърпя Трите болки на мъдростта, но трябва да ги изтърпя. Трябва!

— Трите болки ли? — попитах аз, тъй като никога не бях чувал за тях.

— „Болката на тялото“ — обясни ми Нимю, — „Болката на гордостта“ — тук Нимю се пипна между краката, — и „Болката на разума“, каквато е всяка лудост. — Лицето й се сви от ужас и тя замълча за миг. — Мерлин е изстрадал и трите болки и затова е толкова мъдър. Моргана понесе най-тежката Болка на тялото, която някой може да си представи, но никога не е изпитвала другите две болки, затова тя никога няма истински да принадлежи на Боговете. Аз не съм изстрадала нито една от Трите болки, но това ще стане. Трябва да стане! — каза тя пламенно. — Трябва, защото съм избрана.

— А защо аз не съм избран? — попитах аз.

Нимю тръсна глава.

— Ти не разбираш, Дерфел. Мен никой не ме е избирал, аз сама се избрах. Ти сам трябва да направиш своя избор. Всеки от нас тук на Хълма може да направи този избор. Нали затова Мерлин събира самотни деца, защото смята, че тези сирачета могат да носят в себе си особена сила, но малцина от тях действително притежават такава сила.

— А ти притежаваш, така ли? — казах аз.

— Аз виждам Боговете навсякъде — каза простичко Нимю. — И те виждат мен.

— Аз пък никога не съм виждал нито един Бог — казах аз упорито.

Тя ми се усмихна.

— Ще видиш — каза тя, — защото трябва да си представяш Британия като увита с тънки нишки от мъгла. Съвсем тънки, само тук-там, и те потрепват и изтъняват. Тези нишки са Боговете. Ако ние ги открием и успеем да им угодим и да им върнем тази страна, нишките ще станат по-здрави. Те ще набъбнат и ще се слеят, ще се превърнат в огромна чудесна мъгла. Тя ще покрие цялата страна и ще ни закриля от всичко, което е отвъд границите ни. Именно затова ние живеем тук, на Хълма. Мерлин знае, че Боговете обичат това място. Тук свещената мъгла е най-плътна, но нашата задача е да я разстелем навсякъде.

— Това ли прави Мерлин сега?

Нимю се усмихна.

— Точно сега, Дерфел, Мерлин спи. И на мен ми се спи. Ти нямаш ли си работа?

— Да броя платените ренти — казах аз. Долните складове се пълнеха с пушена риба, пушени змиорки, гърнета със сол, върбови кошници, сукно, оловни слитъци, кошове с въглища, дори някои скъпоценни късчета кехлибар и нефрит — това бяха зимните ренти, събирани по време на празника Белтейн. Хюел трябваше да ги изчисли и запише, след това да отдели частта на Мерлин и да приготви дела на Великия крал.