Кралят на зимата

— Лорд Мерлин е друид, епископе, който мрази християните — Гундлеус се опитваше да предизвика Бедуйн.

— Сега в Британия има много християни — каза Бедуйн — и малко друиди. Аз мисля, че ние, привържениците на истинската вяра няма от какво да се страхуваме.

— Чу ли това, Танабурс? — обърна се Гундлеус към своя друид. — Епископът не се страхува от теб!

Танабурс не отговори. Проучвайки залата, той беше стигнал до вратата, водеща към покоите на Мерлин. Пред нея имаше преграда от духове. Преградата беше много проста — само два черепа, поставени от двете страни на вратата. Но въпреки това само друид би се осмелил да мине през невидимата бариера, а дори и друид би се спрял пред преграда, поставена от Мерлин.

— Тук ли ще останете тази нощ? — попита Бедуйн госта, опитвайки се да отклони разговора от темата за Мерлин.

— Не — каза грубо Гундлеус и се изправи.

Помислих, че си тръгва, но вместо това той погледна покрай Норуена към малката черна врата с черепите, пред която Танабурс трепереше като хрътка, подушила невидим глиган.

— Какво има зад тази врата? — попита кралят.

— Покоите на лорд Мерлин, кралю господарю — каза Бедуйн.

— Мястото пълно с тайни, а? — попита Гундлеус с алчен блясък в очите.

— Спални помещения, нищо повече — каза Бедуйн. Танабурс вдигна с трепереща ръка жезъла с полумесеца и го насочи към преградата на духовете. Гундлеус наблюдаваше изпълненията на своя друид, след това изпи виното си и хвърли рога на пода.

— Може пък и да спя тук в края на краищата — каза кралят, — но първо трябва да проверим спалните помещения.

Той махна на Танабурс да върви напред, но друидът беше неспокоен. Мерлин беше най-великият друид в Британия. От него се страхуваха дори отвъд Ирландско море. Едва ли някой би се осмелил с лека ръка да се бърка в живота му. Само че от месеци никой не беше виждал великия човек, дори се говореше, че силата на Мерлин отслабва и доказателство за това е смъртта на принц Мордред. Освен всичко друго Танабурс (подобно на господаря си) изглежда бе пленен от идеята да притежава тайните, скрити зад вратата, тайни, които можеха да го направят толкова могъщ и начетен, колкото самия Мерлин.

— Отвори вратата! — заповяда му Гундлеус.

С трепереща ръка друидът протегна жезъла към един от черепите, поколеба се, но докосна пожълтялата кост. Нищо не се случи. Танабурс плю върху черепа, след това го катурна и дръпна жезъла назад сякаш току що бе сръчкал спяща змия. Отново нищо не се случи и той посегна със свободната си ръка към дървената дръжка на вратата.

Но застина ужасен.

Сред опушената тъмнина на залата беше прокънтял смразяващ писък — писък на измъчвано момиче. При този ужасяващ звук друидът отстъпи назад. Норуена изкрещя от страх и се прекръсти. Бебето Мордред се разплака неутешимо, въпреки че Рала опита какво ли не, за да го успокои. Гундлеус също замръзна в първия момент, но когато звукът заглъхна, той се засмя.