Кралят на зимата

Пътувахме три дни. Вървяхме бавно, защото Моргана не можеше по-бързо, но на мен много ми хареса. Слънцето грееше над нас, а по римския път беше толкова лесно да се ходи. Привечер спирахме в най-близката голяма къща. Посрещаха ни като уважавани гости и спяхме в пълния със слама хамбар. Рядко се срещаха други пътници и всички ни правеха път, защото бляскавата златна маска на Моргана беше символ на високото положение на тази жена в кралството. Преди да тръгнем ни бяха предупредили, че по широките пътища разбойници без господар и хора без земя обират търговци, но нас никой не ни нападна. Минахме покрай десетина разлагащи се вече тела, побити на колове край пътя, явно войниците на Утър бяха прочистили горите и хълмовете, за да осигурят безопасно пътуване на членовете на Великия съвет. Крепостните и робите, които срещахме коленичеха пред Моргана, търговците й правеха път. Само един пътник се осмели да не прояви уважение към нас — брадясал християнски свещеник, следван от дрипави рошави жени. Християните танцуваха по пътя и славеха своя прикован Бог, но когато свещеникът видя златната маска, покриваща лицето на Моргана и брошките с трирогия елен и крилатия дракон, той се нахвърли срещу нея като дяволско изчадие. Свещеникът вероятно си мислеше, че такава обезобразена и саката жена ще стане лесна жертва на неговите подигравки. Но един странстващ проповедник, придружен от съпругата си и своите свещени развратници не можеше да се мери с дъщерята на Игрейн, ученичката на Мерлин и сестрата на Артър. Моргана го удари само веднъж по ухото с тежката си тояга, но ударът го запрати в крайпътния ров, обрасъл с гъста коприва. След това тя продължи по пътя без дори да хвърли поглед назад. Жените на свещеника изпищяха и й сториха път. Едни се молеха, други кълняха, но стената от неприязън не можеше да спре Нимю — тя мина през нея като дух.

Аз не носех никакво оръжие, само една тояга и нож. На тръгване поисках да взема със себе си и меч, и копие както пътуват мъжете, но Хюел ми се присмя като каза, че детето не става мъж с искане, а с можене. Вместо оръжие той ми даде една бронзова огърлица, на която бе изобразен рогатият Бог на Мерлин, за да ме пази. Никой няма да посмее, каза ми той, да си навлече гнева на Мерлин. Въпреки това без истинско оръжие аз се чувствах безполезен.

— Ще ми кажеш ли защо поиска да тръгна с теб? — попитах аз Нимю.

— Защото си моят клетвен приятел, мъниче, — отговори Нимю. (Вече бях по-висок от нея, така че обръщението беше израз на обичта й към мен.) — И защото ти и аз сме избранници на Бел. Щом Той е избрал нас, ние трябва да се избираме един друг.