Куртоазни новели-ле

Щом между влюбените няма [145] равнопоставеност, измама ги неизбежно застрашава.         Той почнал да я увещава: — Госпожо, милост проявете и с мен жестока не бъдете! [150] Това са страхове напразни. Мъжете, щом са куртоазни, не биха се така държали. Аз знам, че има феодали, които сред разкош живеят, [155] и все се хвалят, че владеят жени с по-нисък ранг от тях, че могат да им вдъхват страх. Ако жената е родена чувствителна и е почтена, [160] защо да не откликне тя на порива, на любовта на някой благородник честен или на някой принц известен. Ако мъжът е лицемерен, [165] непостоянен и неверен, в капан той пада на свой ред (такива примери — безчет). Та как могъл би той с лъжи любимата да задържи. [170] Затуй не гледайте на мен като на властен суверен, а като на васал, готов заради своята любов да бъде предан ваш слуга. [175] Кълна ви се, че отсега ще съм покорен ваш молител, а вие — моят повелител53. Ако към мен сте безучастна, би значело, че сте съгласна [180] да страдам от любов по вас и да умра от мъка аз.         Така настойчив кралят бил, че най-накрая я склонил. А щом душите си разкрили, [185] те пръстени си разменили, а после се заклели тайно да се обичат всеотдайно. Ала които се обичат, на смърт нерядко се обричат. [190] Занизали се ден след ден. Щом уговорели момент за среща, кралят съобщавал, че сам в покоите оставал уж да си пуска кръв54, и бил [195] на свойте хора забранил да влизат там. А щом нощта настъпвала, при него тя отивала на скришна среща. Съпругът й не се досещал [200] за нищо — та той бил зает в двореца да поддържа ред. Крал Екитан бил тъй увлечен по своята любов, че вече категорично забранявал [205] за брак да му се споменава. Съпругата на сенешала отнякъде била разбрала, със притеснение в душата, че често някои подмятат [210] на краля, че е крайно време принцеса за жена да вземе. Веднъж, на срещата поредна, явила се тя тъжна, бледна (а не тъй, както в дните прежни) [215] и вместо със целувки нежни любимия да приласкае, тя взела горко да ридае. — Защо са тез сълзи, любима? — попитал той. — Какво ви има? [220] — Сир, нашата любов за мен превръща се от ден на ден в болезнена, опасна язва. Страхът ми, както се оказва, сега напълно оправдан е. [225] Кой знае с мен какво ще стане? Ще търся май в смъртта спасение… — Съвсем напразно опасение ви е обзело: за съпруга аз никога не бих взел друга. [230] Ако съпругът ви умре, тогаз не ще ме нищо спре и ще ви взема за жена, ще сте кралица в таз страна.         След като се успокоила, [235] тя от сърце благодарила на краля и му обещала, че в този случай скоро щяла внимателно да прецени дали смъртта да причини [240] на своя мъж и се заклела, че в краен случай би приела на риск да се изложи даже, ако той помощ й окаже. С готовност влюбеният крал [245] на свойта мила обещал каквото трябва да направи. — Сир, — рекла дамата тогава — на лов елате из гората, която стига до палата [250] на сенешала, там ще спите. След като се разпоредите кръв да ви пуснат, отдъхнете два дни, след туй му предложете и той да вземе баня с вас. [255] Водата ще затопля аз, във ваната му ще налея врелец, та като влезе в нея той да получи страшни рани, така че жив да не остане. [260] Когато, сир, се уверите, че мъртъв е, ще разгласите пред другите, че моят мъж във ваната си изведнъж умрял е — който иска сам [265] да иде да го види там. И кралят обещал веднага да стори както тя предлага.