Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Щом между влюбените няма [145]
равнопоставеност, измама
ги неизбежно застрашава.
Той почнал да я увещава:
— Госпожо, милост проявете
и с мен жестока не бъдете! [150]
Това са страхове напразни.
Мъжете, щом са куртоазни,
не биха се така държали.
Аз знам, че има феодали,
които сред разкош живеят, [155]
и все се хвалят, че владеят
жени с по-нисък ранг от тях,
че могат да им вдъхват страх.
Ако жената е родена
чувствителна и е почтена, [160]
защо да не откликне тя
на порива, на любовта
на някой благородник честен
или на някой принц известен.
Ако мъжът е лицемерен, [165]
непостоянен и неверен,
в капан той пада на свой ред
(такива примери — безчет).
Та как могъл би той с лъжи
любимата да задържи. [170]
Затуй не гледайте на мен
като на властен суверен,
а като на васал, готов
заради своята любов
да бъде предан ваш слуга. [175]
Кълна ви се, че отсега
ще съм покорен ваш молител,
а вие — моят повелител53.
Ако към мен сте безучастна,
би значело, че сте съгласна [180]
да страдам от любов по вас
и да умра от мъка аз.
Така настойчив кралят бил,
че най-накрая я склонил.
А щом душите си разкрили, [185]
те пръстени си разменили,
а после се заклели тайно
да се обичат всеотдайно.
Ала които се обичат,
на смърт нерядко се обричат. [190]
Занизали се ден след ден.
Щом уговорели момент
за среща, кралят съобщавал,
че сам в покоите оставал
уж да си пуска кръв54, и бил [195]
на свойте хора забранил
да влизат там. А щом нощта
настъпвала, при него тя
отивала на скришна среща.
Съпругът й не се досещал [200]
за нищо — та той бил зает
в двореца да поддържа ред.
Крал Екитан бил тъй увлечен
по своята любов, че вече
категорично забранявал [205]
за брак да му се споменава.
Съпругата на сенешала
отнякъде била разбрала,
със притеснение в душата,
че често някои подмятат [210]
на краля, че е крайно време
принцеса за жена да вземе.
Веднъж, на срещата поредна,
явила се тя тъжна, бледна
(а не тъй, както в дните прежни) [215]
и вместо със целувки нежни
любимия да приласкае,
тя взела горко да ридае.
— Защо са тез сълзи, любима? —
попитал той. — Какво ви има? [220]
— Сир, нашата любов за мен
превръща се от ден на ден
в болезнена, опасна язва.
Страхът ми, както се оказва,
сега напълно оправдан е. [225]
Кой знае с мен какво ще стане?
Ще търся май в смъртта спасение…
— Съвсем напразно опасение
ви е обзело: за съпруга
аз никога не бих взел друга. [230]
Ако съпругът ви умре,
тогаз не ще ме нищо спре
и ще ви взема за жена,
ще сте кралица в таз страна.
След като се успокоила, [235]
тя от сърце благодарила
на краля и му обещала,
че в този случай скоро щяла
внимателно да прецени
дали смъртта да причини [240]
на своя мъж и се заклела,
че в краен случай би приела
на риск да се изложи даже,
ако той помощ й окаже.
С готовност влюбеният крал [245]
на свойта мила обещал
каквото трябва да направи.
— Сир, — рекла дамата тогава —
на лов елате из гората,
която стига до палата [250]
на сенешала, там ще спите.
След като се разпоредите
кръв да ви пуснат, отдъхнете
два дни, след туй му предложете
и той да вземе баня с вас. [255]
Водата ще затопля аз,
във ваната му ще налея
врелец, та като влезе в нея
той да получи страшни рани,
така че жив да не остане. [260]
Когато, сир, се уверите,
че мъртъв е, ще разгласите
пред другите, че моят мъж
във ваната си изведнъж
умрял е — който иска сам [265]
да иде да го види там.
И кралят обещал веднага
да стори както тя предлага.
Перейти на страницу: