Треска за лалета

София няма да дойде. Колко е налудничаво дори за миг да си представи, че тя ще дойде. Защо би рискувала всичко заради него? Той не може да ѝ предложи нищо, само любов.

Тънка нишка пясък се сипе през прищипнатата талия на часовника. Засега на дъното има съвсем малка пъпчица. Ян я наблюдава как расте. Дори не познава София. А има чувството, че я познава цял живот. Тя се е настанила в сърцето му, а той просто е един заблуден глупак. За миг дори се радва, че не идва, защото ако стои настрана от него, ще се предпази от евентуално разорение. Наистина се притеснява за нея. Не е типично за него. Но нищо от случващото се не е.

Купчинката пясък се уголемява. Колкото повече расте, толкова повече угасва надеждата му. На улицата отвън се чува пиянска свада между двама мъже. Този квартал Йордан има твърде лоша репутация за една изискана дама като София. Оглежда ателието си и го вижда през нейните очи. Белият чаршаф, провиснал от тавана, съпътстващите го паяжини. Подиумът, загърнат с плат, където седят моделите му. По стените има окачени гравюри с подвити ъгли; дълга пукнатина в стената се простира от пода до тавана. Гипсови отливки — ръка, крак — висят на куки. Цялото място вони на ленено масло.

Ян произхожда от семейство на занаятчии. Баща му изработва сребърни изделия, а двамата му братя правят витражи. Той е свикнал да живее сред инструментите на своя занаят, но как изобщо очаква една изтънчена жена като София да заложи репутацията си заради това? Дори е сложил чисти чаршафи на леглото си в някаква идиотска готовност.