Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
— Какви планове?
— Не мога да ти ги разкрия, не още. Достатъчно е да знаеш, че ще те направя истинска дама и ще имаме къде да живеем, и тогава можем да си имаме бебета.
Бебета. Мария затваря очи. Те са шест. Винаги са шест. Вече ги усеща, боричкат се, за да се покатерят и да седнат на коляното ѝ. В сънищата ѝ те са рибки, но сега изведнъж стават осезаеми, реални. Смехът им отеква заедно с птичата песен.
— Как ще намериш пари? — пита Мария.
Вилем взима ръката ѝ и я притиска към сърцето си.
— Довери ми се, сладост моя, любов моя.
Той взима нещата в свои ръце вече като съпруг. Дори гласът му звучи по-дълбок.
— Нека просто го наречем бизнес начинание.
Иска да се ожени за нея! Мария е втренчила поглед в единствената цветна леха. Млади стръкове са наболи през почвата, колко обнадеждени са! Буците пръст са отстъпили пред тяхната сляпа целеустременост. Пролетта е най-после тук. Тя поставя глава на рамото на Вилем и си мисли: В целия град няма други двама души толкова щастливи, колкото нас.
15
София
Онзи, който гази в непознати води, със сигурност ще се удави.
Якоб Катс, Морални емблеми, 1632
Ян живее на приземния етаж на една къща на Блумграхт, на не повече от миля от дома ми. Иска да ме изпрати поне малко, но не бива да ни виждат заедно, затова се измъквам от ателието му и бързо тръгвам надолу по улицата. Слънцето залязва; небето порозовява от срам заради мен. Целият град се изчервява, сградите му поруменяват шокирани. Каналът е като стопен метал. Водата, отразена от сградите, танцува по тухлените им фасади. Прозорците са пламнали.
Влажна съм между краката от любов. Само един час — мога да остана само един час. Какъв час беше това. Ако нямам друг такъв, ще го помня през целия си живот.
Пресичам Уестър-Маркт с приведена глава и свивам в една странична уличка. Бързам като престъпник, измъкващ се от сцената на безчестието си. Долните части на къщите са белосани — боята е грубо намазана около прозорците и вратите им. Де да можех и аз да залича с боя петната от греха си.
— София, скъпа моя! Каква изненада, да те срещна тук!
Залитам назад; почти се сблъскваме.
— В тази посока ли си? Каква очарователна рокля, трябва да ми кажеш откъде купуваш тази материя.
Това е госпожа Мейтинс, съпругата на адвоката ни. Тя тръгва бързо редом с мен.
— Трябва да ми кажеш тайната си.
— Какво имате предвид — питам я остро.
— Толкова усърдно я пазиш. Обеща да споделиш с мен, но така и не го направи.
— Какво да споделя?
— Името на шивачката ти, разбира се. Помниш ли — когато беше на нашата музикална вечер? Моята е напълно некомпетентна, дойде по препоръка на госпожа Овервалт, но не може даже и един подгъв да направи. И горкото момиче сякаш постоянно страда от настинка. О, боже, наистина изглеждаш добре! Бургундското червено ти отива — толкова красива тъкан — подчертава цвета на бузите ти. Ех, и моите дъщери да изглеждаха толкова добре, като теб… не бързай толкова, мила. Ох, тези млади крака! Едва смогвам да те следвам.
16
Ян
Тъканта, в която е облечена фигурата, трябва ясно да показва, че е изпълнена от тази фигура, като я обгръща изящно, така че да разкрива позата и движенията ù и да се избягва заблудата, която предизвикват прекалено многото гънки, особено по изпъкналите части, за да се открояват.
Леонардо да Винчи, Записки
Рисуването е акт на обладаване. Всички предмети, независимо колко скромни са, биват наблюдавани със същото ясно изразено сладострастие. Животно, зеленчук или минерал — всички са равни; извивката на глинена кана се рисува точно с толкова любов, колкото и тази на женската гръд. Страстта на художника е абсолютно непредубедена.
Сега обаче всичко е различно, защото я е имал. Това е третото и последно позиране; след днешния ден той ще занесе платното вкъщи, за да го довърши в ателието си. Ян вече е докосвал тялото под тази рокля, държал е София гола в ръцете си, като парализиран е. Тази покорно седяща съпруга е неговата любима. Тя вече не е аранжировка с кобалтовосиня рокля, поръбен с кожа елек и бледи нюанси на кожата. Композицията му се е разкривила от любов.
София сияе; тя грее. Дали съпругът ѝ го усеща, докато седи до нея? Корнелис може и да е педантичен стар глупак, но как е възможно да не усеща промяната в стаята?