Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Реши да провери дали наистина е така.
— Вече са ми възложили конкретна задача — подхвърли той. — Утре заминавам.
— Ясно. Но плановете се променят, нали? Човек трябва да държи сметка за последните събития.
— Наистина ли?
— След събитията в парка е твърде възможно да получиш нова задача — заяви Макелрой.
— Защо? Само защото съм бил там?
— Отчасти. Не забравяй, че все пак имам известно влияние в тези кръгове. По мое мнение ще бъдеш по-полезен тук, отколкото в някои по-южни части на това полукълбо.
Значи знае за руснаците и мексиканския канал.
— Станал си ми адвокат? Недей, опасно е.
— В Иран през седемдесет и седма също беше опасно, но това не те спря, нали?
— Вършех си работата. Не ми дължиш нищо.
— Мисля, че не казваш истината.
Стоун леко изви глава.
— По-късно направих някои проучвания — добави Макелрой. — Вече си имал разрешение да се прибереш у дома. Технически погледнато, не си бил на работа. Изпратеният в моя помощ екип е бил атакуван по пътя, един човек е бил убит. Но защо имам чувството, че ти разказвам неща, които вече знаеш?
Стоун поизвърна глава и зърна живото любопитство в погледа на Чапман.
— Ти беше в беда, а аз се оказах наблизо. Сигурен съм, че на мое място и ти щеше да постъпиш по този начин.
— Но резултатът едва ли щеше да е същият — отвърна Макелрой и веднага побърза да добави: — Не поради липсата на желание. Просто не бих могъл да стрелям толкова точно.
— Добре, ясно. А сега карай направо.
— Поемаш разследването и го извеждаш до успешен край. А после… — раменете на Макелрой леко се повдигнаха. — Обещанията, които си получил, няма да претърпят промяна.
— А ако не го изведа до успешен край?
Макелрой не отговори.
— Добре — рече Стоун.
— Какво, „добре“? Приемаш ли?
— Да.
— Отлично!
— Какви са правилата на операцията? Дълго време съм бил извън играта. Не мога просто да скоча обратно.
— Използвах част от професионалните си контакти, разбира се, с благословията на премиера. Той и вашият президент са близки приятели. Играят голф, заедно са участвали във войната. Знаеш как е…
— Какво искаш да ми кажеш?
— Искам да ти кажа, че двамата са единодушни. Убедени са, че ти и присъстващата тук Мери сте най-подходящият екип, който може да се поразрови в тази работа.
— Веднага те предупреждавам, че не съм този, който бях някога.
Макелрой замислено се взря в лицето му.
— Много хора те помнят като човек с изключителни физически качества, безпогрешен мерник и непоколебима воля — каза бавно той. — Към това ще прибавя само още нещо: ти си най-предпазливият оперативен агент, който някога е работил за Америка. Много хора са се опитвали да те пипнат, някои от тях са били на косъм. Но никой не е успял. Защото си изпълнявал съвсем точно „лекарските предписанията“, ако мога да се изразя така. Според мен ще имаш и лична полза, и то не само поради очевидните причини…
— Значи да следя враговете си отблизо, така ли?
— А също и приятелите — натъртено добави Макелрой.
Стоун се обърна и погледна Чапман.
— А вие какво ще кажете?
— Шефът вече си каза мнението — усмихна се тя. — А аз играя по правилата.
— Не ви питам за това! — остро рече Стоун.
— Искам да открия хората, пожелали смъртта на моя премиер — простичко каза тя. — А ако вие сте в състояние да ми помогнете, ще бъда с вас докрай.
— Добре казано — кимна Макелрой и започна да се надига, подпирайки се на страничните облегалки на креслото. — Не мога да ти опиша колко съм доволен, че отново се срещнахме, Оливър. Това е истински балсам за старото ми сърце.
— Само още нещо — спря го Стоун. — Уийвър ми пусна записите от охранителните камери. За съжаление те свършиха миг след експлозията. Или по-скоро кадрите замръзнаха…
— Така ли? — продължително го изгледа Макелрой, а после се обърна към Чапман. — Мери, може би трябва да предложиш на Оливър пълните записи.
— Предположих, че има още нещо, записано от тези камери.
— Винаги има още нещо.
Устните на Стоун леко се извиха нагоре.
— Бил ли си в Иран след онзи инцидент?
— Без теб не бих си и помислил — усмихна се Макелрой. — Мери ще те запознае с всички материали, с които разполагаме до момента. Желая ви успех.