Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Макелрой сбърчи вежди и бавно разтърка слепоочията си.
— Стабилен човек — каза той. — Гласувал съм за него. Между нас казано, е доста труден по определени въпроси, но кой политик не е такъв?
— Достатъчно труден, за да го взривят?
— Не, в никакъв случай. Поне не у дома.
— Като наш най-близък съюзник имате много врагове — каза Стоун и стрелна с поглед Чапман. — Малкият ви остров се е превърнал в главна мишена.
— Не е лъжа. Но ние ще се справим, нали?
— Кой знаеше, че той ще се разходи из парка?
— Ограничен кръг хора — отвърна Чапман, а Макелрой допи своето уиски и отново започна да разтрива слепоочията си. — В момента ги проверяват.
Макелрой не прояви интерес към детайлите, но Стоун побърза да хване нишката и попита:
— Нова теория?
— Дори не съм сигурен, че можем да я наречем теория, Джон — каза той.
— Вече съм Оливър — напомни му Стоун.
— Да, разбира се — огорчено кимна възрастният мъж. — Прочетох го в брифинга, но вече започвам да забравям. Е, добре, Оливър. Става въпрос само за едно хрумване.
— По-точно?
Макелрой вдигна четири пръста пред очите си — точно както Стоун преди известно време.
— Снощи в парка е имало четирима души — каза той и прегъна единия от пръстите си. — Нашият човек е онзи, който за кратко време ти е подарил един от своите зъби…
— Агент Чапман вече ме информира за него, но не каза какво е търсил там.
— Няма някакво специално обяснение. Беше изпратен да патрулира в парка съгласно първоначалните ни планове. А когато министър-председателят си изкълчи глезена, просто го оставихме там като допълнително присъствие. — Трите пръста на Макелрой щръкнаха още по-високо. — За съжаление, Джон… извинявай, Оливър, моите тукашни колеги не могат да ми предоставят никаква информация за останалите трима.
— Вече изгледах видеозаписите. Единият от тях е мъртъв.
— Това не променя положението. Остават жената и мъжът в костюма. Може би наистина са били случайно там. Но може и да не е така. Във всеки случай трябва да разбера.
— Защо изобщо е имало хора там? От опит знам, че когато се дава прием на чуждестранни гости, отседнали в Блеър Хаус, целият парк е отцепен.
— Добър въпрос. Вече си го зададох, но не открих отговор. А ти?
— Не. Или поне не достатъчно достоверен. Някакви конкретни заплахи срещу премиера?
— Нищо извън нормалното.
— В такъв случай по кой път мислиш да поемеш?
— Отдалечих го от заплахата — отвърна Макелрой, погледна часовника си и добави: — След двайсет минути самолетът на премиера трябва да кацне на летище „Хийтроу“.
— А после?
Макелрой нервно бръсна прашинка пърхот от ревера си.
— Не можем да оставим нещата така, Оливър — отсече той. — Инцидентът се случи на американска земя и възможностите ни са ограничени, което обаче не значи, че ще го пренебрегнем. Иначе това ще се превърне в прецедент с непредвидими последици. Няма да позволим на разни откачалки да мислят, че могат да стрелят по нашия премиер, когато им хрумне.
— Ако мишената е бил той — внимателно каза Стоун.
— Длъжни сме да допуснем, че е бил той, поне докато фактите не посочат друго.
Стоун погледна жената до себе си и отново се обърна към стария си познат.
— Агент Чапман явно е много добре подготвена — отбеляза той.
И противен случай нямаше да е тук. Но аз мисля, че с твоя помощ ще бъде още по-добра.
— Имам си достатъчно работа — поклати глава Стоун.
— О, да — каза Макелрой. — Щях да забравя малката ти разходка до НРЦ. Доколкото съм информиран, Райли Уийвър е маркирал територията си. Той ще допуска грешки, разбира се, но да се надяваме, че от тях няма да умрат много хора. Разбирам, че и ФБР те иска в редиците си.
— Вие сте доста популярен човек — добави Чапман.
Макелрой и Стоун си размениха разбиращи погледи и британецът поклати глава.
— Не съм сигурен, че „популярен“ е най-точното определение. Май те държат на къса каишка, а, Оливър?
— Възможно е — рече Стоун.
Дали знае и за срещата ми с президента?
Беше убеден, че Макелрой не му мисли злото, но в тяхната работа спасяването на нечий живот съвсем не означаваше вярност до гроб. Беше сигурен, че британският премиер и съответно Джеймс Макелрой без колебание ще го пожертват в случай, че американците ги помолят.
После му хрумна нещо друго. Ето защо съм тук. Макелрой е получил нареждане да ми предаде посланието директно от президента.