![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Съдия Атли вдигна ръка.
— Достатъчно. Оставете ме да помисля.
Стана, приближи се до бюрото си, взе една от десетината лули на поставката, натъпка я с тютюн „Сър Уолтър Роли“, запали, издуха гъст облак дим към тавана и се замисли. От едната страна на масата Уейд Лание, Лестър Чилкот, Зак Зайтлър и Джо Брадли Хънт седяха самодоволно смълчани й очакваха решението, което щеше да изпрати процеса в едната или в другата посока. Безвъзвратно. От отсрещната страна Джейк седеше сам и драскаше бележки, които и сам не би разчел. Беше му зле и не можеше да овладее треперещата си ръка.
Уейд Лание майсторски му беше скроил мръсен номер и това го вбесяваше. В същото време му идеше да сграбчи Лети и да й се разкрещи. Защо не беше споменала проблема с Пикъринг? Бяха прекарали безброй часове заедно от октомври насам.
Негова чест издуха още дим и каза:
— Твърде важно е, за да не го допуснем. Ще позволя господин Пикъринг да свидетелства, но в определени граници.
— Процес с тайни клопки — гневно изкоментира Джейк. — Това решение ще бъде автоматично отменено. След две години пак ще се съберем и ще започнем наново.
— Не ми дръж лекции, Джейк — гневно изръмжа съдия Атли. — Върховният съд никога не е отменял мои присъди. Никога.
Джейк пое дълбоко въздух.
— Извинете.
Разказът на Ансил продължи четирийсет и осем минути. Когато приключи, той избърса влагата от очите си, каза, че е изтощен и не може да продължи, и излезе от стаята. Лушън благодари на Джаред Уолкоуиц, че ги е приютил. Не осведоми адвоката, че Ансил е беглец от правосъдието.
На връщане към хотела видяха няколко полицаи на един ъгъл и решиха да се скрият в едно кафене. Мушнаха се в закътано сепаре и се помъчиха да говорят за незначителни неща. Лушън още беше разтърсен от историята; разказана от Ансил, но не беше в настроение да рови в тази посока.
— Предплатил съм още две нощувки в хотела — каза му той. — Твои са. Аз заминавам. Задръж и дрехите, пастата за зъби, всичко. В гардероба висят чифт кафяви панталони, а в джоба има триста долара. Твои са.
— Благодаря, Лушън.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам. Никак не ми се влиза в затвора, затова сигурно ще избягам, както обикновено. Просто ще изчезна. Тези палячовци не могат да ме хванат. Това вече го умея и със затворени очи.
— Къде ще отидеш?
— Може да тръгна на юг към Мисисипи, след като скъпият ми стар брат ме е ценял толкова високо. Кога ще мога да получа част от парите?
— Кой знае? В момента водят битка в съда. Може да отнеме месец или пък пет години. Имаш телефона ми. Звънни ми след няколко седмици да ти кажа новините.
— Ще го направя.
Лушън плати кафето и двамата излязоха през страничната врата. Сбогуваха се в една пряка. Лушън се отправи към летището, а Ансил — към хотела. Когато стигна там, полицията го очакваше.
В притихналата и дори изумена съдебна зала Фриц Пикъринг разказа своята история с всички съкрушителни подробности. Лети го изслуша напълно съсипана, навела глава, забола поглед в пода, а накрая дори измъчено затвори очи. От време на време поклащаше глава като че ли в знак на несъгласие, но никой в съдебната зала не й вярваше.
Лъжи, лъжи, лъжи.
Фриц извади копие от собственоръчно написаното завещание на майка си. Джейк възрази срещу приемането на вещественото доказателство на основание, че няма как да се докаже дали това е почеркът на Айрин Пикъринг, но съдия Атли сякаш не го чу. Завещанието стана доказателство. Уейд Лание помоли свидетеля да прочете четвъртия абзац, в който ставаше ясно, че Лети Ланг получава петдесет хиляди долара. Той го прочете бавно и високо. Неколцина съдебни заседатели поклатиха невярващо глави.
Уейд Лание продължи безмилостно:
— И така, господин Пикъринг, вие и сестра ви сте накарали Лети Ланг да седне на масата в кухнята и сте й показали завещанието, написано собственоръчно от майка ви, така ли?
— Да.
— Значи е излъгала, когато преди малко заяви, че никога не е виждала завещание?
— Вероятно.
— Възразявам — обади се Джейк.
— Отхвърля се — изръмжа съдията от мястото си.
Ясно беше, поне за Джейк, че съдия Атли вече се е превърнал във враг. Той гледаше на Лети като на лъжкиня, а в неговия свят нямаше по-голям грях. През годините беше изпращал в ареста няколко души, които беше хващал в лъжа, но винаги се беше случвало на бракоразводни дела. Една нощ в ареста постигаше чудеса в търсенето на правдата.