Сянката на чинара [bg]

— Да.

— А не поискахте ли всъщност повече от седем хиляди и петстотин долара? — попита Джейк, все още стреляйки напосоки, без да има представа за фактите. Но имаше някакво предчувствие.

— Ами да, поисках повече.

— Поискали сте поне десет хиляди, нали?

— Нещо такова — призна Фриц и отново погледна към Лание. Джейк четеше мислите му.

— И сте предупредили господин Лание, че няма да свидетелствате, ако не ви плати, така ли е?

— Тогава не говорих с господин Лание, а с негов сътрудник. С господин Лание се срещнах по-рано днес сутринта.

— Въпреки това не сте възнамерявали да се съгласите да свидетелствате без заплащане, нали?

— Да.

— Кога пристигнахте от Шривпорт?

— Вчера следобед.

— А кога ще напуснете Клантън?

— При първа възможност.

— Значи кратко пътуване, да кажем, за около денонощие.

— Нещо такова.

— Седем хиляди и петстотин долара за двайсет и четири часа. Скъп свидетел сте.

— Това въпрос ли е?

Джейк беше извадил късмет, но съзнаваше, че няма да продължи дълго. Погледна бележките си — нечетливи драскулки — и промени посоката.

— Господин Пикъринг, Лети Ланг не ви ли обясни, че няма нищо общо с изготвянето на завещанието на майка ви?

Джейк нямаше представа какво е направила Лети, тепърва щеше да обсъжда с нея случая. Предстоеше им неприятен разговор, сигурно докато обядват.

— Така твърдеше — отговори Фриц.

— Не се ли опита да ви обясни, че майка ви не й е казала нито дума за завещанието?

— Така твърдеше.

— Как се сдобихте с копие от завещанието?

— Бях го запазил.

Всъщност документът беше пристигнал анонимно по пощата, но кой щеше да разбере?

— Нямам повече въпроси — каза Джейк и седна.

— Почивка до един и половина — оповести съдия Атли.