Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:

Близо 150 години Зимните колонизатори владееха Тийумат и нейните богатства. Но скоро ще се затвори вратата към галактическата Хегемония и планетата Тийумат ще бъде изолирана, за да започне 150-годишното господство на Летните диваци. Освен ако… Еъриенрод, неостаряващата Снежна кралица не извърши геноцидно престъпление и не промени бъдещето…
1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 213
Перейти на страницу:

Муун бавно вдигна глава.

— Не. — Палу Тийон погледна настрана. — Аз няма да те спирам. Как бих могла да гледам толкова смърт и да живея в мир със себе си? И за какво?

Муун лежеше на кушетката, вцепенена от непосилното бреме. Чудеше се как ще премине през утрешната зора, за да посрещне дългите години на бъдещето.

— Аз трябва да се върна при… — Палу Тийон вдигна поглед, когато на вратата се почука. Муун стана, стискайки ръце, докато Палу Тийон изчезна в предверието.

Муун чу шум от отваряне на врата, от влизане на хора в стаята…

— Ти! — извика един глас, който тя познаваше.

Муун пристъпи напред, мина през стаята. В светлината от отворената врата тя видя силуетите на три фигури. Видя червена коса, украсена със злато.

— Спри! Няма защо да бързаш така, Спаркс. — Палу Тийон хвана ръката му в стоманена хватка, когато той се опита да изскочи навън на уличката. — Ако беше капан, щеше да бъдеш в затвора, не в моя хол.

— Аз… аз не разбирам. — Спаркс се отпусна объркан.

— Наистина и аз не съм сигурна, че разбирам всичко. — Палу Тийон го пусна. До него баща му се усмихваше успокоително.

— Спаркс!

Той вдигна ръка.

— Муун! — И тръгна към нея.

Муун протегна ръце. Спаркс влезе в стаята, където тя стоеше в очакване. Светът престана да съществува отвъд точката, в която се срещнаха техните сърца.

— О, Муун! Муун… — Спарки шепнеше в ухото й и спря думите й с целувка.

— Спарки! — Тя усети вкуса насълзи. Гласът й звучеше тих, като на дете.

— Спаркс! — Двамата вдигнаха глави при гласа на Сирас. — Сега трябва да ви оставя. Сега, когато сте в… сигурни ръце. — Той тъжно се усмихна.

Спаркс кимна, бавно се откъсна от Муун и отиде до баща си. Муун видя как Сирас го прегърна, преди да излезе на шумната уличка, и почувства, че сърцето я заболя. Палу Тийон затвори вратата и погледна безизразно към Спаркс.

Той се насили да я погледне в очите.

— Аз ти казах какво зная за Сорс, ако това искаш да знаеш. Нали, за да ме пуснеш да си вървя… това е всичко, което искаш? — повтори той, сякаш наистина не вярваше.

Тя кимна, но лицето й беше напрегнато.

— Виж, командир… — Той затвори очи. — Не зная защо правиш това… Но искам да знаеш, че съжалявам… — Той продължи: — Зная, че това няма да промени нищо, дори няма никакво значение. Но аз… съжалявам!

— Това означава нещо, Даунтрейдър. — Палу Тийон погледна към Муун. — Във всеки случай едно нещо мога да сторя за вас двамата — каза тя рязко. После отиде до другия край на стаята и погледна с любопитство грозния геометричен циферблат на стенния часовник. Муун я наблюдаваше скептично, когато тя го хвърли на пода и го стъпка. Усмихна се и потри ръце. — Ако сте мразили това място безпричинно — това беше причината: инфразвуков предавател, скрит в часовника. — Тя отиде до Муун, хвана я здраво за ръката, сякаш се страхуваше, че може да изчезне. — Може да има и други, които да не зная. Е, Муун. Ти постигна всичко, заради което дойде тук. След като Спаркс направи своите показания за мен, вие двамата преставате да съществувате. Това ще бъде краят на проблема, който ми създадохте… Ще ми се да вярвам, че сега вие ще можете да решите собствените си проблеми. — Тя мина покрай тях и отиде в задните стаи на апартамента.

— Какво искаше да каже? — Спаркс се обърна назад.

Муун поклати глава, но не го погледна.

— Предполагам, че имаше предвид всичко случило се през последните години и всичко, което ще се случи след Промяната. — Тя погледна към маската на Лятната кралица.

— Какво е това? — Той проследи погледа й.

— Маската на Лятната кралица. — Тя почувства как той настръхна и се отдръпна.

— Ти? Ти си я спечелила? — Гласът му загрубя. — Не! Не би могла… не би могла да я спечелиш, освен ако не си действала с измама!

Муун видя образа на Еъриенрод в очите му.

— Аз я спечелих, защото бях предопределена за това! Аз трябваше да я спечеля… и не за себе си!

— Предполагам, че си го сторила за Тийумат! Тя също винаги казваше това. — Той стоеше далеч от нея.

— Аз съм сибила, Спаркс, затова я спечелих! Да, аз съм загрижена за съдбата на Тийумат… Еъриенрод също. Тя е видяла много от онова, което е бил този свят, и повече от всеки друг желае да спре това… защото е загрижена за себе си. Това не може да се отрече.

Спаркс рязко наведе глава. Муун почувства в гърдите си болка.

Палу Тийон се върна в стаята, носейки униформата си, мина покрай тях и излезе, без да каже нищо. Вратата се затвори зад нея, като ги изолира от празненството навън.

1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)