Нож от блянове

„Свърши се — помисли той. — Свърши се, Луз Терин. Вече можеш да пуснеш сайдин“. Харилин и Енайла стояха на масата, забулени и с копия в ръце. Мин стоеше до тях, навъсена, с ножове в ръцете. Връзката бе изпълнена със страх. Страх не заради нея самата, подозираше той. Бяха спасили живота му. Но сега трябваше сам да си го спаси.

— На косъм беше — промърмори Логаин. — Ако бяха нападнали, преди да дойда… на косъм. — Тръсна глава и освободи Извора. — Тези нови сплитове за своите фаворити ли смяташе да ги пазиш? Като Таим. Порталите имам предвид. Къде ги пратихме онези тролоци? Само копирах точно сплита ти.

— Все едно къде са отишли — отвърна разсеяно Ранд. Беше съсредоточил цялото си вмнимание върху Луз Терин. Безумецът, проклетият глас в главата му, привлече още по-дълбоко от Силата. „Пусни го!“ — Твари на Сянката не оцеляваха при преминаване през Портал.

„Искам да умра — проплака Луз Терин. — Искам да се събера с Илиена“.

„Ако искаше да умреш, защо убиваше тролоците? — помисли Ранд. — Защо уби онзи мърдраал?“

— Ще намират групи мъртви тролоци и сигурно по някой мърдраал, без белези по тях — рече на глас.

„Като че ли помня как умирам — промълви Луз Терин. — Помня как го направих“. Привлече още по-дълбоко и болката в слепоочията на Ранд се усили.

— Не не чак много на едно място. С всяко отваряне на Порта на смъртта изходът се мени. — Ранд потърка слепоочията си. Болката беше предупреждение. Трябваше да спре до толкова сайдин, колкото можеше да удържи, без да умре или да изгори. „Все още не можем да умрем — заговори той в ума си на Луз Терин. — Трябва да стигнем до Тармон Гай-дон, или светът загива“.

— Порта на смъртта — повтори Логаин с отвращение и изведнъж попита: — Защо още държиш Силата? И толкова много. Ако се опитваш да ми доказваш, че си по-силен от мен, вече го знам. Видях колко огромни бяха твоите… Порти на смъртта, сравнени с моите. И ми се струва, че държиш сайдин до последната допустима капка.

Това определено привлече вниманието на всички. Мин затъкна ножовете си и скочи от масата, и връзката изведнъж се изпълни с толкова страх, че сякаш запулсира. Харилин и Енайла се спогледаха тревожно и продължиха да се взират през прозорците. Аливия пристъпи към него и се намръщи, но той поклати глава и тя отново се извърна към прозореца, но си остана намръщена.

Кацуан се плъзна през стаята — лицето й беше безизразно — и строго попита Мин:

— Какво чувства той? Само не си играй с мене, момиченце. Знаеш какво може да ти струва това. Знам, че си свързана с него, и ти знаеш, че го знам. Страх ли го е?

— Него никога не го е страх — отвърна Мин. — Освен за мен или за… — Стисна упорито зъби и прикова с гневния си поглед Зелената сестра. От смесените чувства, от страх до срам, че се бе опитала да се отдели от връзката и не бе успяла, Ранд имаше някаква представа какво й струва това.

— Под носа ти съм — каза Ранд. Ако искаш да разбереш как се чувствам, питай мен. — „Луз Терин?“ Отговор така и не последва, а изпълващият го сайдин не намаля. Слепоочията му запулсираха.