Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Ранд бавно вдигна ръцете си и ги изпъна през отвора. Луз Терин мигновено запреде в сложно съчетание Огън и Земя и от върховете на пръстите на Ранд засвяткаха червени жилки, по десет от всеки, и се разгънаха на ветрило. Стрели на Огън. Знаеше го. И щом изчезнеха, се появяваха нови, толкова бързо, че сякаш по-скоро примигваха, отколкото да отлитат. Тролоци, поразени от жилките, се сгърчваха като същества от плът и кръв, нажежени като от мълния, взривяваха се, гърчеха се и падаха, дупки зейваха през яките им туловища. Често падаха по две-три жертви, преди жилката да угасне. Той разпери пръсти и бавно задвижи ръце, зася смърт по цялата линия. Появиха се Огнени цветя, изпредени не от него, и Порти на смъртта, малко по-малки от тези на Луз Терин, и Стрели на Огън, които трябваше да са на Логаин. Другите Аша’ман внимаваха, но малцина щяха да са на места, откъдето да видят последните два сплита.
Падаха стотици и стотици, хиляди тролоци, раздрани от мълнии и огнени кълба, Огнени цветя и Порти на смърт, и Стрели на огън, и от самата земя, която изригваше под нозете им, но все така връхлитаха с рев и размахваха оръжията, а мърдраалите препускаха плътно зад тях, с черни мечове в ръцете. Щом стигнаха до пристройките, тролоците ги обкръжиха, заудряха с юмруци по вратите, къртеха дъски от стените с мечовете и копията си, мятаха запалени главни към сламените покриви. Салдейците горе стреляха като полудели, ритаха долу горящите главни, но някои все пак се задържаха по краищата на покривите и пламъците започнаха да пълзят по мократа слама.
„Огньовете — викна Ранд на Луз Терин. — Салдейците ще изгорят! Направи нещо!“
Луз Терин не отвърна, само запридаше смърт колкото може по-бързо и я хвърляше срещу тролоците — Порти на смърт и Стрели на Огън. Един мърдраал, пронизан от десетина червени жилки, изхвърча от седлото, после друг. Трети изгуби главата си от Стрела на Огън, сред взрив от кипнала кръв и плът, но продължи да язди напред — размахваше меча си, все едно не разбираше, че е мъртъв. Ранд ги търсеше. Ако всички мърдраали бъдеха убити, тролоците като нищо щяха да се обърнат и да побягнат.
Луз Терин вече запридаше само Порти на смърт и Стрели на Огън — тролокската сган се бе приближила твърде много до имението за Цветя. Някои от ашаманите явно не го осъзнаха веднага. Стаята се разтърси от грохот, цялата къща се разтърси като под ударите на тежки ковашки чукове, разтърси се все едно щеше да се разпадне, а после взривовете секнаха, освен там, където не избухнеше някое огнено кълбо или земята не изригнеше, за да изхвърли във въздуха тролоци като счупени кукли. От небето заваляха мълнии. Сребристосините им камшици плющяха толкова близо до къщата, че космите по ръцете и гърдите на Ранд настръхнаха, а косата му щръкна.
Няколко тролока успяха да отворят вратите на един плевник и нахлуха вътре. Ранд измести ръцете си и посече онези, които все още бяха отвън, с примигващите червени жилки. Някои все пак успяха да нахълтат, но с тях салдейците трябваше да се справят сами. На друг плевник и на една конюшня пламъците вече започваха да ближат сламата; мъжете кашляха от лютивия дим и стреляха с лъковете.