Избрани творби в два тома. Том втори

ичността й, защото в архивите на манастира, където я бяха кръстили, не се намери страницата с акта за нейното раждане, но затова пък се намериха три различни за сина й и на всяка страница беше той, по три различни начина, три пъти заченат, при три различни обстоятелства, три пъти лошо раждан и все поради приумиците на създателите на родната история, които бяха оплели конците на действителността, за да не може никой да разкрие тайната на неговия произход, скритата мистерия, която само еритренът успя да проследи, като отхвърляше многобройните натрупани измами, и когато я прозря, господин генерал, и беше в ръцете му, отекна гръмотевичният изстрел, който продължи да кънти по сивите била и дълбоките каньони на планините, и се чу нескончаемият уплашен рев на събореното от урвата муле, което падаше в една бездънна пропаст от върха на вечните снегове покрай последователните и мигновени климати от илюстрациите в учебника по естествена история в пропастта, покрай оскъдните извори на големите плавателни реки и стръмните чукари, по които се катереха на гърба на индианците мъдри доктори от ботаническата експедиция със своите тайни хербарии, през платата с диви магнолии, където пасяха овцете с мека вълна, които ни даваха щедра прехрана и дрехи и добър пример, през къщите в кафените плантации с книжните гирлянди по пустите балкони и безкрайните си болни, и вечния грохот на буйните реки на границата, където започваха горещините и привечер се носеше зловоние от умрял старец, умрял насилствено, умрял самотен в какаовата плантация с големи издръжливи листа, яркочервени цветове и сочни зърнести плодове, чиито семена се употребяват като основна съставка на шоколада, и неподвижното слънце, и горещата прах, и продълговатия пъпеш, и продълговата диня, и мършавите и тъжни крави на атлантическия департамент, в единственото училище за бедни в радиус от двеста левги, и дъха на все още живото муле, което се пръсна през корема и експлодира като сочна гуанабана сред банановите дървета и уплашените кокошки на дъното на пропастта, майка му стара, издебнаха го, господин генерал, и го стреляха като дивеч с пушка за лов на тигри в прохода Самотна душа въпреки закрилата на моята власт, копелета такива, въпреки моите категорични телеграми, по дяволите, но сега ще им дам да разберат кой съм аз и кои са те, хъркаше той, устата му беше пълна с пяна от злъч не толкова поради ярост, че не му се бяха подчинили, колкото поради убеждението, че крият от него нещо голямо, щом като се бяха осмелили да противоречат на блясъка на властта му, наблюдаваше самочувствието на онези, които го информираха, защото знаеше, че само този, който знае истината, би имал смелостта да го излъже, проучваше тайните намерения на висшето командуване, за да разбере кой от тях е изменникът: ти ли, когото извадих от нищото, или ти, когото сложих да спи в златен креват, след като те бях намерил на земята, или ти, на когото спасих живота, ти ли, когото купих с най-много пари от всички други, всички вие, кучи синове, защото само някой от тях можеше да се осмели да поругае телеграма с неговия подпис, с неговото име и подпечатана с червен восък с пръстена на властта, така че той лично пое ръководството на операцията за връщането му с неповторимата заповед: в срок най-много от четиридесет и осем часа да го намерите жив и да ми го доведете, и ако го намерите мъртъв, пак ми го доведете жив, и ако изобщо не го намерите, пак ми го доведете, това беше такава непоколебима и страшна заповед, че се явиха пред него, преди да изтече предвидения срок: господин генерал, намерихме го в храстите на дъното на пропастта, а раните му бяха изцелени от златните цветове на фрайлехона, по-жив от нас, господин генерал, жив и здрав благодарение на способностите на майка ви Бендисион Алварадо, която още веднъж показа своето милосърдие и сила чрез човека, който се беше опитал да опетни паметта й, свалиха го по индианските пътеки в хамак, окачен на кол, с конвой от гренадири, предвождани от един стражар на кон, който биеше камбана за тържествена литургия, за да знаят всички, че това е работа на онзи, който управлява; положиха го в спалнята за почетни гости в президентския дворец под личната отговорност на министъра на здравето, докато завърши ужасния документ, написан от него собственоръчно и заверен със собствените му инициали в дясното поле на всеки от триста и петдесетте листа на всеки от седемте екземпляра, които подписвам собственоръчно и удостоверявам със своя печат на четиринадесетия ден от месец април през настоящата по милостта на нашия господ-бог година, аз Деметрио Алдус, аудитор на Светата конгрегация по ритуала, постулатор и промотор на вярата съгласно неограничените пълномощия и за прослава на човешката справедливост на земята, и за прослава на господа в небесата, потвърждавам и доказвам, че това е единствената истина, пълната истина и нищо друго освен истината, ваше превъзходителство, заповядайте. Наистина тя беше тук, затворена в седемте лакирани Библии, толкова неизбежна и брутална, че само човек, неуязвим за съблазните на славата и безразличен към интересите на властта си, би се осмелил да я оголи пред невъзмутимия старец, който го изслуша, без да мигне, като си вееше с ветрило в люлеещия се плетен стол и едва въздъхваше след всяко смъртоносно откритие, и едва произнасяше едно аха всеки път, когато пред него пламваше светлината на истината: аха, повтаряше той, като отпъждаше с шапката си априлските мухи, пощръклели от остатъците от обяда, поглъщаше цели истини, горчиви, истини като въглени, крито продължаваха да парят в мрачината на сърцето му, защото всичко това беше фарс, ваше превъзходителство, един апарат от комедианти, който той самият организира без предварителни намерения, когато взе решението трупът на майка му да бъде изложен за публично поклонение в катафалка с лед, много преди някой да се беше сетил за заслугите на святата ти персона и само за да опровергае клеветите, че се е скапала още приживе, една циркаджийска измама, в която самият той се беше забъркал, без да го съзнава, още от момента, когато му съобщиха новината, че майка му Бендисион Алварадо правела чудеса, и той заповяда тогава да закарат тялото с великолепна процесия чак до най-закътаните краища на необятната му страна без статуи, та да не остане човек невъзнаграден с твоето благочестие след толкова години безплодни мъчения, след толкова птици, боядисани без някаква облага, майко, след толкова любов без милост, макар че никога не ми беше минавало през ум, че тази заповед ще се превърне в лъжа на мнимите болни от водянка, на които плащаха, за да се обезводнят публично, платили двеста песо на един мним умрял, който излезе от гроба и тръгна на колене пред изплашената тълпа с изпокъсан саван и уста, пълна с пръст, платили осемдесет песо на една циганка, за да се престори, че ражда посред улицата дете с две глави, като наказание, че била казала, че всички чудеса били работа на правителството, и точно така е, нямаше нито едно свидетелско показание, което да не беше платено с пари, нито едно позорно съзаклятничество, което, разбира се, не беше скроено от неговите ласкатели с невинната цел да му доставят удоволствие, както бил предположил монсиньорът Деметрио Алдус при първите си щателни проучвания, да, ваше превъзходителство, това беше мръсно дело на вашите привърженици, най-скандалното и богохулно от всички, които са ставали под сянката на вашата власт, защото тези, които измислиха чудесата и купуваха удостоверенията с лъжи, бяха същите онези последователи на вашия режим, които майсторяха и продаваха реликвите от булчинската рокля на умрялата ви майка Бендисион Алварадо, аха, същите, които печатаха щампичките и сечаха медалите с нейния портрет на кралица, „аха“, тези, които бяха забогатели с къдрици от косата й, „аха“, с бурканчетата с вода от тялото й, „аха“, и веревните савани, на които рисуваха с безир за врати нежното тяло на спяща девица в профил с ръка на сърцето и които бяха продадени на ярдове в задните стаички на индуския пазар, една чудовищна лъжа, подхранвана от предположението, че трупът продължава да лежи непокътнат пред жадните очи на нескончаемата тълпа, която се точеше през главния кораб на катедралата, докато истината беше съвсем друга, ваше превъзходителство, защото тялото на майка ви не се беше съхранило поради нейната добродетелност, нито от парафинените кръпки и измамите на козметиката, които той беше разрешил от синовно тщеславие, а беше препарирано по най-мръсния препараторски начин, така както умрелите животни се препарират в научните музеи, както той установи; със собствените си пръсти, майко, отхлупих кристалната урна, чиито погребални емблеми се разваляха от дишането, свалих ти венеца от бели портокалови цветове от мухлясалия череп, чиито твърди като грива на кобила коси бяха изскубнати косъм по косъм, за да бъдат продадени като реликви, измъкнах те от нишите на разръфаните булчински дрипи и сухите остатъци и трудните вечери на селитрата на смъртта и ти едва ли тежеше повече от тиква на припек, и издаваше една стара миризма от дъно на сандък, и в тебе се усещаше някакво трескаво неспокойствие, което приличаше на ромона на твоята душа, а всъщност беше стъргането на молците, които те прояждаха отвътре, членовете ти се разпадаха сами, когато поисках да те взема в прег