Избрани творби в два тома. Том втори

езучастно, без да мигне, докато не остана нито една на територията на страната, защото тези бяха последните, господин генерал, но въпреки това той бе запомнил една, която беше отделил от другите само с един поглед върху навалицата от уплашени послушници, различи я сред останалите, въпреки че не беше различна от тях, беше дребна и закръглена, яка, с разкошни бедра и едра и сляпа гръд, с несръчни ръце и изпъкнал секс, с коси, подстригани с градинарска ножица, редки и яки като брадви зъби, с малък нос, с плоски стъпала, една посредствена послушница, като всички останали, но той усети, че тя е единствената жена в стадото от голи жени, единствената, която, минавайки пред него, без да го погледне, остави тъмна диря като горско животно, което ми отне дъха жизнерадостен, и едва има време да отмести незабележимо погледа си, за да я види втори път и завинаги, когато чиновникът от службата за самоличност намери името й в списъка по азбучен ред и викна Назарено Летисия, а тя отвърна с мъжки глас, тук. Такава я беше притежавал той през останалата част от живота си, тук, докато през пролуките на паметта му не се изцедиха последните капки носталгия и остана само нейният образ върху къс хартия, на който беше написал Летисия Назарено, душо моя, погледни докъде стигнах без теб, скри я в пролуката, където криеше пчелния мед, препрочиташе си я, когато знаеше, че никой не го гледа, и отново я навиваше на руло, след като беше възкресил в един мимолетен миг незабравимия следобед със сияен дъжд, когато го изненадаха с новината, господин генерал, че са я репатрирали съгласно една заповед, която той не беше давал, а защото просто беше промълвил Летисия Назарено, докато гледаше към последната гемия за пепел, която се скри зад хоризонта, Летисия Назарено, повтори той името на глас, за да не го забрави, и това беше достатъчно президентските служби за сигурност да я отвлекат от манастира в Ямайка, измъкнаха я със запушена уста и с усмирителна риза, затворена в чамов сандък с лакирани обръчи, и надписи с катран, които гласяха — чупливо, do not drop this side up, и редовно разрешително за износ с надлежния консулски документ за освобождаване от такса на две хиляди и осемстотин чаши за шампанско от истински кристал за президентската изба, върнаха я в трюма на кораб за въглища и я сложиха гола и упоена с наркоза в кревата с капитела в спалнята за почетни гости, както той щеше да си я спомня в три часа след пладне под брашнената светлина на москитерото, беше така спокойна в естествения си сън, както многото други неподвижни жени, които му бяха сервирали, без да ги е искал, и които той беше обладал в онази стая, без дори да ги разбужда от луминала, измъчван от ужасното чувство за безпомощност и поражение, само че не докосна Летисия Назарено, съзерцаваше я как спи с някаква детска почуда, изненадан от промяната, която беше настъпила в голотата й, откакто я беше видял в хамбарите на пристанището, бяха накъдрили косата й, бяха я обръснали цялата, дори най-интимните й кътчета, бяха й сложили червен лак на ноктите на ръцете и на краката, бяха й сложили червило на устните, руж на страните й и мускус на клепачите, от цялата лъхаше някакъв приятен аромат, който беше унищожил твоя прикрит дъх на горско животно, ама че дивотия, бяха я развалили в старанието си да я оправят и толкова я бяха променили, че той не успяваше да я види гола под несръчните мазила, докато я гледаше потънала в упоението на луминала, видя я как излиза, благополучно се събуди, видя, че и тя го видя, майко, тя беше, Летисия Назарено, моето недоумение, вцепенена от ужас пред каменния старец, който я гледаше безмилостно през тънката мъгла на москитерото, уплашена от непредвидимите намерения на мълчанието му, защото не можеше да си представи, че въпреки неизброимите му години и безмерната му власт той беше по-изплашен от самата нея, нещо повече, той не знаеше какво да направи, беше така развълнуван и непохватен, както когато за първи път се почувствува мъж с една войнишка жена, която завари да се къпе гола посред нощ в реката и чиято сила и размери си беше представил според пръхтенето й като кобила след всяко гмуркане във водата, слушаше тъмния и самотен смях в мрака, усещаше радостта на тялото й в мрака, но продължаваше да седи парализиран от страх, защото все още беше девствен, макар че в третата гражданска война вече беше лейтенант от артилерията, стоя така, докато страхът, че ще загуби тази възможност, стана по-рушителен от страха да я нападне, и тогава той се хвърли във водата с всичко, което носеше на себе си, гамашите, раницата, патрондаша, мачетето, пушката с щик, объркан от толкова военни препятствия и толкова тайни страхове, та жената отначало си помисли, че някой беше влязъл във водата с коня си, но веднага разбра, че е само един клет уплашен човек и го прие във вира на своето милосърдие, поведе го за ръка в тъмата на своето смущение, защото той не можеше да намери пътя в мрака на вира, насочваше го с майчински глас в мрака, хвани се по-здраво за рамената ми, за да не те събори течението, не клякай във водата, а застани на колене, опри се здраво на дъното и дишай бавно, за да ти стигне дъхът, и той правеше това, което тя му казваше, с някакво детско послушание, като си мислеше: майко мила, Бендисион Алварадо, какво, по дяволите, правят жените, та вършат нещата така, сякаш те са ги измислили, какво правят, че да са толкова мъже, мислеше той, а през това време тя смъкваше от него безполезния товар от други по-малко страшни и опустошителни войни, отколкото тази самотна война до гушата във вода, стоеше примрял от страх, закрилян от онова дъхащо на боров сапун тяло, когато тя най-после откопча токите на двата колана и откопча цепката на панталона му, и ме обзе ужас, защото не намерих това, което търсех, а огромния тестикул, който плуваше като жаба в мрака, пусна го уплашена, отдръпна се, върви по дяволите при майка си да те смени с друг, рече му тя, ти за нищо не струваш, и сега го бе сразил същият старовремски страх, който го караше да стои неподвижен пред голотата на Летисия Назарено, в чиято река с непредвидими води той не би влязъл дори с всичко това, което носеше на себе си, докато тя не му се притечеше на помощ със своето милосърдие, той сам я покри с чаршаф, свири й на грамофона, докато се изхаби цилиндърът, все една и съща песен за клетата Делгадина, оскърбена от любовта на баща си, каза да й сложат цветя от филц във вазите, за да не увехнат като естествените от неприятното свойство на ръцете й, правеше всичко, което му хрумнеше, за да я направи щастлива, но пазеше все така строго пленничеството и я държеше гола, за да разбере тя, че ще бъде обградена с грижа и любов, но че няма никаква възможност да се изскубне от тази съдба, и тя така добре го разбра, че при първия отдих от страх му заповяда, без да го моли, господин генерал, отворете ми прозореца, да влезе малко чист въздух, и той го отвори, затворете го, защото луната ми грее в лицето, затвори го, изпълняваше заповедите й, сякаш бяха дадени от любов, и го правеше с все повече послушание и самоувереност, колкото по-близо се чувствуваше до оня следобед със силен дъжд, когато той се вмъкна под москитерото и легна до нея с дрехите, без да я буди, по цели нощи поемаше в самота от тайните аромати на тялото й, вдишваше миризмата й на планинска кучка, която от месец на месец ставаше все по-гореща, покара мъхът на корема й, един ден се събуди стресната, крещейки: махнете се оттук, господин генерал, и той стана тежко и бавно, но отново легна до нея, докато тя спеше, и така през онази първа година на пленничество й се наслаждава, без да я докосне, докато тя свикна да се събужда до него, без да й е ясно накъде текат скритите помисли на този непроницаем старец, който беше зарязал ласкателствата на властта и очарованието на света, за да я съзерцава, да й слугува, и я обземаше все по-голям смут, по-близо се чувствуваше той до деня, в който легна върху нея с дрехите, както някога беше влязъл в реката, с униформата без отличителни знаци, с колана, на който висеше сабята с връзката с ключове, гамашите, ботушите за езда, със златната шпора, това беше едно кошмарно нападение, от което тя се събуди, като се мъчеше да махне от себе си този кон, нагизден с военно снаряжение, но той беше толкова смел, че тя реши да спечели време, като прибегне до последното средство, и му каза: махнете си амуницията, господин генерал, че халките по тях ми убиват на сърцето, и той ги махна, махнете си шпората, господин генерал, че ми убива на петата със златната си звездичка, махнете връзката с ключове от ремъка, че ми убива на костта на бедрото, и той в края на краищата изпълняваше заповедите й, макар че и бяха необходими три месеца, докато го накара да си свали ремъците на сабята, които й пречеха да диша, и още един месец, за да свали гамашите, които ми нараняват душата с токите си, това беше една бавна и трудна борба, в която тя го изчакваше, без да го кара да губи търпение, и той накрая се съгласяваше, за да й направи удоволствие, така че нито единият, нито другият разбра някога как се стигна дотам, че стана финалният катаклизъм, малко след втората годишнина от отвличането, когато неговите хладни и нежни ръце случайно попаднаха на подводните камъни на спящата послушница, която се събуди стресната от някаква белезникава пот и смъртоносно треперене и не се опита нито с добро, нито с лошо да пропъди дивото животно, легнало