Избрани творби в два тома. Том втори

�адо беше предопределена за прослава от олтарите, отечеството ви принадлежи, отче, на ваше разположение е, и тъй стана, разбира се, въоръжена войска възстанови реда в двореца на папския нунций и пред него осъмнаха неизброимите опашки от оздравели прокажени, дошли да покажат току-що покаралата нова кожа върху язвите, някогашните инвалиди от Сан Вито идваха да вдяват игли пред недоверчивите, идваха да покажат богатството си забогателите на рулетка, защото Бендисион Алварадо им откривала номерата насън, получилите вест от изгубените си близки, намерилите своите удавници, тези, които не бяха имали нищо, а сега имаха всичко, идваха и безспир се точеха пред задушната канцелария, украсена с аркебузи за убиване на канибали, праисторически костенурки на сър Уолтър Рейли, където неуморният еритрен изслушваше всички, без да задава въпроси, без да се намесва, облян в пот, безразличен към вонята на разлагащо се човечество, което се трупаше в канцеларията с въздух, разреден от дима на евтините цигари, които той пушеше, вземаше си подробни бележки от показанията на свидетелите и ги карате да подписват тук, с име и презиме, или с пръст, или като вас, господин генерал, с отпечатъка от палеца, както си искат, и те се подписваха, тогава влизаше следващият, и той като предишния, отче, аз бях туберкулозен, бях туберкулозен, пишеше еритренът, а сега чуй как пея, аз бях импотентен, отче, а сега виж ме как ходя по цял ден, аз бях импотентен, пишеше той с неизтриваемо мастило, та точното му писане, неподдаващо се на поправки, да се запази до края на света, аз имах в корема си жива гадинка, отче, аз имах жива гадинка, пишеше той, безмилостен към себе си, отровен от горчиво кафе, отровен от престоялия тютюн на цигарите, които палеше една след друга, разгърден като бараба, господин генерал, ама какъв мъжага е този поп, да, господине, казваше той, истински мъжага, всекиму заслуженото; работеше без отдих, без да сложи залък в устата, за да не губи време, и така до среднощ, но и тогава не си даваше почивка, а щом се изкъпеше, отиваше в кръчмите на пристанището, с ленено расо, закърпено с квадратни кръпки, пристигаше умрял от глад, сядаше на дългата маса от груби дъски, за да опита заедно с хамалите рибената яхния, късаше рибата с пръсти и сдъвкваше дори костите с ослепително белите си зъби, които светеха в тъмнината; пиеше супата направо от чинията, господин генерал, както правят простаците, само да можехте да го видите, смесен с човешката измет от мръсните кораби, които потегляха, натоварени с маймуни и още зелени банани, натоварени с пратки от долнопробни курви за стъклените хотели в Кюрасао, за Гуантанамо, отче, за Сантяго де лос Кабалерос, до който дори не може да се стигне по море, за най-красивите и най-тъжните острови на света, които сънувахме чак до първите утринни лъчи, отче, спомнете си колко различни ставахме, когато гемиите си тръгваха, спомнете си папагала, който предсказваше бъдещето в къщата на Матилде Ареналес, речните раци, които изпълзяваха от чиниите със супа, вятърът на акулите, далечните барабани, живота, отче, този мръсен живот, момчета, защото той говори като нас, господин генерал, сякаш се е родил в квартала на кучешките борби, играеше на плажа бейзбол, научи се да свири на акордеон по-добре от валенатчани, пееше по-добре от тях, изучи и усвои цветистия език на моряците, подиграваше им се на латински, запиваше се с тях в бордеите на педерастите от пазара, скара се с един от тях, защото говорел лошо за господ, нахвърлиха се с юмруци, господин генерал, какво да направим; и той заповяда никой да не ги разтървава, направиха кръг около тях, победи, отчето победи, господин генерал, знаех си аз, рече той, удовлетворен, мъж на място е, и не е лекомислен, както си мислеха хората, защото в ония бурни нощи той проучи още толкова истини, колкото беше научил в изтощителните дни в двореца на папския нунций, много повече, отколкото в мрачната къща в предградията, която беше изследвал без разрешение един следобед, когато валеше пороен дъжд и когато си помисли, че е успял да изиграе безсънната бдителност на президентските служби за сигурност, пъхна си носа и в последната пролука, измокрен от дъжда, който се стичаше вътре през капчуците на покрива, затънал в блатото от маланга и отровни камелии във великолепните спални, които Бендисион Алварадо предоставяше на прислужничките си, за да бъдат щастливи, защото беше добра, отче, беше скромна, слагаше ги да спят на хасени чаршафи, а тя спеше върху голата рогозка на войнишки нар, даваше им да се обличат с нейните празнични рокли на първа дама, парфюмираха се с нейните соли за баня, скачаха голи със слугите в цветната пяна на цинковата вана с лъвски крака, те живееха като царици, а нейният живот си минаваше в шарене на птиците, във варене каши от зеленчуци на мангала с дървени въглища и в отглеждане на билки за спешните случаи на съседите, които я будеха посред нощ ту с това, че имам колики в корема, госпожо, и тя им даваше да дъвчат семена от мокреш, или че на детето му се изкривило окото и тя му даваше отрова против глисти, или: умирам, госпожо, но не умираха, защото ръката й носеше здраве, беше като жива светица, отче, тя се движеше в свой свят на целомъдрие тук, в тази къща на удоволствието, където, откакто я отведоха насила в президентския дворец, валеше безмилостно, валеше върху лотосите на пианото, върху алабастровата маса на разкошната трапезария, която Бендисион Алварадо никога не използува, защото значеше все едно да седне да яде в олтар, представяте ли си отче, какво предчувствие на светица, но въпреки трескавите показания на съседите адвокатът на дявола откри сред остатъците повече следи от стеснителност, отколкото от скромност, откри сред абаносовите статуйки на Нептун и счупените парчета от местни демони и ангели воини, които плаваха между манговите храсти в бившите салони за танци, повече доказателства за духовна бедност, отколкото за всеотдайност, а не откри ни най-малка следа от другия, труден и триединен бог, който го беше изпратил от жарките равнини на Абисиния да търси истината там, където никога не я е имало, защото той не можа да намери нищо, господин генерал, ама какво значи нищо, каква беда. Въпреки всичко монсиньор Деметрио Алдус не се задоволи с щателното проучване на града, а яхна едно муле и се изкачи до ледените върхове на високата гола степ, мъчейки се да намери корените на светостта на Бендисион Алварадо, където нейният образ да не е все още опорочен от блясъка на властта, изникваше от мъглата, увит с разбойническо наметало и с високи седем левги ботуши, като сатанински призрак, който отначало будеше страх, а после почуда и най-сетне любопитство у планинците, които не бяха виждали никога човешко същество с такъв цвят, но хитрият еритрен ги приканваше да го пипнат, за да разберат, че не пуска катран, показваше им зъбите си в тъмата, напиваше се с тях, като си похапваше домашно сирене, пиеше чича с тяхната кратуна, за да спечели доверието им в здрачните колиби по пътеките, където в началото на друг век бяха виждали една важна птицепродавачка, превита под огромния товар на сандъците с пилета, боядисани като славеи, златни кълвачи, яребици, маскирани като пауни, с които лъжеше планинците на печалните неделни панаири в планината, сядаше ей там, отче, за да се грее до огъня, и чакаше някой да се смили и да легне с нея в люспите от меласа в задната стая, за да припечели за ядене, само за да се нахрани, защото никой не беше толкова прост, за да й купи проскубаните плашила, дето се измиваха от първия дъжд и се разваляха, щом вземеха да ходят, а тя самата беше тъй невинна, отче, благословената светица на птиците или на голата степ, наричайте я както обичате, и никой не знаеше точно как се казваше тогава, нито кога започнаха да я наричат Бендисион Алварадо, което не ще да е било кръщелното й име, защото не е тукашно име, а на морски човек, какво ще кажете; дори това беше проучил ловкият прокурор на сатаната, който всичко разкриваше и разнищваше въпреки наемните войници на президентската охрана, които му заплитаха нишките на истината и поставяха невидими пречки; как ви се струва, господин генерал, трябва да го обърнем в някоя пропаст, трябва да му подхлъзнем мулето, но той им попречи, като лично издаде заповед да се следи, но да се пази физическата му цялост, повтарям, да се пази физическата му цялост, да му се предостави абсолютна свобода и всякакви улеснения за изпълнението на мисията му, безапелационна заповед на най-висшата власт за подчинение и изпълнение от всички, подпис: аз, и наблегна, аз самият, със съзнанието, че по този начин поема ужасния риск да познае истинския образ на майка си Бендисион Алварадо в забранените времена, когато все още е била млада, крехка, ходела е в парцали, боса и е трябвало да се прехранва с подкоремието си; но беше красива, отче, и толкова невинна, че слагаше на най-евтините папагали опашки на бойни петли, за да минат за гуакамаи, подправяше парализираните кокошки с паунови пера от ветрилата, за да ги продаде като райски птици; никой не вярваше в това, разбира се, никой не се хващаше като наивник в капаните на самотната птицепродавачка, която мълвеше в мъглата на неделните пазари, само някой да каже хайде, да я вземе гратис: и тъй всички си я спомняха във високата степ с нейната наивност и беднотия и въпреки това изглеждаше невъзможно да се докаже самол