Избрани творби в два тома. Том втори

вярата съгласно неограничените пълномощия и за прослава на човешката справедливост на земята, и за прослава на господа в небесата, потвърждавам и доказвам, че това е единствената истина, пълната истина и нищо друго освен истината, ваше превъзходителство, заповядайте. Наистина тя беше тук, затворена в седемте лакирани Библии, толкова неизбежна и брутална, че само човек, неуязвим за съблазните на славата и безразличен към интересите на властта си, би се осмелил да я оголи пред невъзмутимия старец, който го изслуша, без да мигне, като си вееше с ветрило в люлеещия се плетен стол и едва въздъхваше след всяко смъртоносно откритие, и едва произнасяше едно аха всеки път, когато пред него пламваше светлината на истината: аха, повтаряше той, като отпъждаше с шапката си априлските мухи, пощръклели от остатъците от обяда, поглъщаше цели истини, горчиви, истини като въглени, крито продължаваха да парят в мрачината на сърцето му, защото всичко това беше фарс, ваше превъзходителство, един апарат от комедианти, който той самият организира без предварителни намерения, когато взе решението трупът на майка му да бъде изложен за публично поклонение в катафалка с лед, много преди някой да се беше сетил за заслугите на святата ти персона и само за да опровергае клеветите, че се е скапала още приживе, една циркаджийска измама, в която самият той се беше забъркал, без да го съзнава, още от момента, когато му съобщиха новината, че майка му Бендисион Алварадо правела чудеса, и той заповяда тогава да закарат тялото с великолепна процесия чак до най-закътаните краища на необятната му страна без статуи, та да не остане човек невъзнаграден с твоето благочестие след толкова години безплодни мъчения, след толкова птици, боядисани без някаква облага, майко, след толкова любов без милост, макар че никога не ми беше минавало през ум, че тази заповед ще се превърне в лъжа на мнимите болни от водянка, на които плащаха, за да се обезводнят публично, платили двеста песо на един мним умрял, който излезе от гроба и тръгна на колене пред изплашената тълпа с изпокъсан саван и уста, пълна с пръст, платили осемдесет песо на една циганка, за да се престори, че ражда посред улицата дете с две глави, като наказание, че била казала, че всички чудеса били работа на правителството, и точно така е, нямаше нито едно свидетелско показание, което да не беше платено с пари, нито едно позорно съзаклятничество, което, разбира се, не беше скроено от неговите ласкатели с невинната цел да му доставят удоволствие, както бил предположил монсиньорът Деметрио Алдус при първите си щателни проучвания, да, ваше превъзходителство, това беше мръсно дело на вашите привърженици, най-скандалното и богохулно от всички, които са ставали под сянката на вашата власт, защото тези, които измислиха чудесата и купуваха удостоверенията с лъжи, бяха същите онези последователи на вашия режим, които майсторяха и продаваха реликвите от булчинската рокля на умрялата ви майка Бендисион Алварадо, аха, същите, които печатаха щампичките и сечаха медалите с нейния портрет на кралица, „аха“, тези, които бяха забогатели с къдрици от косата й, „аха“, с бурканчетата с вода от тялото й, „аха“, и веревните савани, на които рисуваха с безир за врати нежното тяло на спяща девица в профил с ръка на сърцето и които бяха продадени на ярдове в задните стаички на индуския пазар, една чудовищна лъжа, подхранвана от предположението, че трупът продължава да лежи непокътнат пред жадните очи на нескончаемата тълпа, която се точеше през главния кораб на катедралата, докато истината беше съвсем друга, ваше превъзходителство, защото тялото на майка ви не се беше съхранило поради нейната добродетелност, нито от парафинените кръпки и измамите на козметиката, които той беше разрешил от синовно тщеславие, а беше препарирано по най-мръсния препараторски начин, така както умрелите животни се препарират в научните музеи, както той установи; със собствените си пръсти, майко, отхлупих кристалната урна, чиито погребални емблеми се разваляха от дишането, свалих ти венеца от бели портокалови цветове от мухлясалия череп, чиито твърди като грива на кобила коси бяха изскубнати косъм по косъм, за да бъдат продадени като реликви, измъкнах те от нишите на разръфаните булчински дрипи и сухите остатъци и трудните вечери на селитрата на смъртта и ти едва ли тежеше повече от тиква на припек, и издаваше една стара миризма от дъно на сандък, и в тебе се усещаше някакво трескаво неспокойствие, което приличаше на ромона на твоята душа, а всъщност беше стъргането на молците, които те прояждаха отвътре, членовете ти се разпадаха сами, когато поисках да те взема в прегръдките си, защото бяха извадили от тялото ти всичко, което притежаваше приживе, когато беше щастлива майка, заспала с ръка на сърцето, и пак те бяха натъпкали с парцали, така че от всичко твое не беше останало нищо друго освен една черупка от прашни кори, която стана на трошляк само при повдигането й във въздуха, фосфоресцираща от светулките на твоите кости, и едва се чу шум като подскачане на бълха, предизвикан от стъклените ти очи, при падането им на плочниците на потъналата в дрезгавина църква, беше се превърнала в нищо, беше купчина останки от една рухнала майка, които стражарите събраха от пода с лопата, за да ги хвърлят как да е в ковчега пред каменната невъзмутимост на непроницаемия сатрап, чиито очи на игуана не допуснаха да се съзре ни най-малко вълнение дори когато остана в двуместната каляска без отличителни знаци насаме с единствения човек на този свят, който се беше осмелил да го изправи пред огледалото на истината, и двамата наблюдаваха през мрежата от ресни ордите от служители, които си почиваха от топлия следобед на хладина край порталите, където преди се продаваха книжки за ужасни престъпления и нещастна любов, за месоядни цветя и невероятни плодове, които отслабваха волята, а сега там се чуваше само оглушителната врява от битпазара, на който се продаваха фалшивите реликви от дрехите и тялото на майка му Бендисион Алварадо, докато той изживя с болка ясното впечатление, че монсиньор Деметрио Алдус е разкрил мислите му, когато откъсна поглед от тълпите инвалиди и промърмори, че в края на краищата остава нещо хубаво от строгото проучване и това е увереността, че този беден народ обича ваше превъзходителство както собствения си живот, защото монсиньор Деметрио Алдус видял ясно подлостта в самия президентски дворец, беше видял алчността и подлостта в ласкателството и коварното сервилничене сред тези, които преуспяваха под закрилата на властта, и в замяна на това беше разкрил една нова форма на обич сред върволицата от нуждаещи се, които не чакаха от него нищо, защото не очакваха нищо от никого и изпитваха към него земно обожание, което можеше да се докосне с ръце, и една преданост без илюзии, която ние бихме искали да изпитват към бога, ваше превъзходителство, но той дори не мигна от изненада пред това разкритие, което в други времена би накарало сърцето му да се свие, той дори не въздъхна, а се замисли в себе си с някакъв стаен смут, само това липсваше, отче, остава само никой да не ме обича, сега, когато вие си отивате, за да се насладите на прославата на моето нещастие под златните куполи на вашия лъжлив свят; а той оставаше да носи незаслуженото бреме на истината, без грижовна майка, която би му помогнала да го носи по-леко, по-самотен от лявата си ръка в това отечество, което не избрах по желание, а ми го дадоха наготово, така както го видяхте, такова, каквото е било винаги, с това чувство за нереалност, с тази миризма на лайна, с тези хора без история, които не вярват в нищо друго освен в живота, това е отечеството, което ми натрапиха, без да ме питат, отче, с четиридесет градуса горещина и деветдесет и осем процента влажност, с тапицираната сянка на президентската каляска, вдишвайки прашния въздух, угнетен от подлостта на хернията, която подсвирваше тънко като кафеник по време на аудиенциите, където няма с кого да загуби една партия домино, нито някой, в чиято истина да повярва; отче, поставете се на мое място, но не го каза, едва въздъхна, едва примигна за миг и помоли — монсиньор Деметрио Алдус, този брутален разговор, който водихме днес следобед, да си остане между нас, вие не сте ми казали нищо, отче, и аз не знам истината, обещайте ми това, и монсиньор Деметрио Алдус му обеща, разбира се, ваше превъзходителство, вие не знаете истината, давам ви мъжката си дума. Делото на Бендисион Алварадо беше прекратено поради липса на достатъчно доказателства, след което с официално разрешение от амвоните бе разгласен Римският едикт заедно с решението на правителството да потуши всеки протест или опит за безредици, но силите за сигурност не се намесиха, когато ордите от възмутени пилигрими запалиха огньове на Пласа де Армас с големите врати на главната базилика и счупиха с камъни витражите с ангели и гладиатори на папския нунциат, всичко пометоха, господин генерал, но той не се помръдна от хамака, обсадиха манастира на бискаинките, за да ги накарат да се видят без имущество, ограбиха черквите, сградите на мисиите, изпочупиха всичко, което имаше нещо общо със свещениците, но той остана неподвижен в хамака под прохладната сянка на фунийките, докато командуващите от генералния му щаб, събрани на съвещание, не се признаха за неспособни да у