Избрани творби в два тома. Том втори

спокоят духовете и да възстановят реда, без да се пролее кръв, както беше уговорено, и едва тогава се надигна, появи се в кабинета след толкова месеци бездействие и пое лично тържествената отговорност да изрази народната воля чрез един декрет, който създаде по собствено вдъхновение и продиктува от свое име и на свой риск, без да предупреждава въоръжените сили и без да се консултира с министрите си, като в първия член прокламира гражданската святост на Бендисион Алварадо по върховното решение на свободния и суверенен народ, назова я покровителка на нацията, изцелителка на болните и учителка на птиците и рождената й дата бе обявена за национален празник, а във втория член от деня на излизането на настоящия декрет бе обявено състояние на война между тази страна и силите на Светия престол и всичките последствия, които предвиждат в подобни случаи човешките права и действуващите международни спогодби, а в третия член заповяда да се изгонят незабавно, публично и тържествено господин главният архиепископ, както и епископите, папските префекти, свещениците и монахините и всички други хора, местни или чужденци, които имат нещо общо с божиите дела, при каквито и да е условия и под какъвто и да е претекст, както вътре в страната, така и на разстояние петдесет морски левги в териториални води, а в четвъртия и последен член беше наредено да изземат всички имоти на църквата, нейните храмове, манастири, училищата, обработваемите й земи заедно със сечивата и добитъка, захарните заводи, фабриките и работилниците, както и всичко, което действително й принадлежи, въпреки че е регистрирано на името на трети лица, като всичкото имущество става част от посмъртните владения на светицата на птиците Бендисион Алварадо за прослава на нейния култ и величие на нейната памет от деня, в който влезе в сила този декрет, продиктуван лично и подпечатан с пръстена-печат на тази върховна и безапелационна сила на върховната власт, за подчинение и изпълнение. Още по време на празничните фойерверки, тържествените камбани и увеселителните музики, с които бе отпразнувано гражданското канонизиране, той се зае лично декретът да бъде изпълнен без двусмислени маневри, за да бъде сигурен, че няма да стане жертва на нови измами, отново пое юздите на действителността с твърдите си атлазени ръкавици както по време на най-голямото си величие, когато народът преграждаше пътя му на стълбището, за да го помоли да възстанови конните надбягвания по улиците, и той нареждаше: прието: да възстанови надбягването с чували, и той нареждаше: прието; и когато се появяваше в най-бедните стопанства, за да обясни как трябва да се слагат кокошките в полозите и как да се скопяват телетата, понеже не се задоволяваше с личната проверка на подробните инвентарни актове на имотите на църквата; той пое лично ръководството на изземането, за да не остане никаква пролука между неговата воля и изпълнението, съпостави истините от документите с измамните истини от реалния живот, контролираше сам изгонването на големите религиозни общини, на които се приписваше намерението да измъкнат, скрити в чували с двойни дъна и хитро измислени корсажи, тайните съкровища на последния вицекрал, които си стояха заровени в бедняшките гробища въпреки настървението, с което ги бяха търсили федералните водачи през дългите години на войната, и не само заповяда никой член на църквата да не носи със себе си нищо друго освен един кат дрехи за преобличане, но също така безапелационно реши тъпите селски свещеници да бъдат натоварени на корабите голи, както ги е майка родила, макар че на тях им беше все едно дали ходят голи или облечени, щом като променяха съдбата им, префектите на опустошените от маларията земи на мисиите, голобрадите и важни епископи, а зад тях жените, боязливите сестри на милосърдието, подивели мисионерки, свикнали да облагородяват природата и да развъждат зеленчуци в пустинята, както и стройните бискайки, които свиреха на клавесин, и салесианките с изящни ръце и непокътнати тела, защото още по чистите кожи, в които са се появили на света, можеше да се познае класовият им произход, разликата между техния ранг и несъответствието на службата им, според това как се точеха между чували с какао и кошове солена риба в огромния хамбар на митницата; минаваха като въртящо се стадо от подплашени овце, скръстили ръце на гърдите си, като едни се мъчеха да прикрият срама си зад срама на другите пред стареца, който приличаше на издялан от камък под крилатия вентилатор, и ги гледаше, без да диша, без да отмества погледа си от неизменното пространство, през което неизбежно трябваше да мине потокът от голи жени, гледаше ги безучастно, без да мигне, докато не остана нито една на територията на страната, защото тези бяха последните, господин генерал, но въпреки това той бе запомнил една, която беше отделил от другите само с един поглед върху навалицата от уплашени послушници, различи я сред останалите, въпреки че не беше различна от тях, беше дребна и закръглена, яка, с разкошни бедра и едра и сляпа гръд, с несръчни ръце и изпъкнал секс, с коси, подстригани с градинарска ножица, редки и яки като брадви зъби, с малък нос, с плоски стъпала, една посредствена послушница, като всички останали, но той усети, че тя е единствената жена в стадото от голи жени, единствената, която, минавайки пред него, без да го погледне, остави тъмна диря като горско животно, което ми отне дъха жизнерадостен, и едва има време да отмести незабележимо погледа си, за да я види втори път и завинаги, когато чиновникът от службата за самоличност намери името й в списъка по азбучен ред и викна Назарено Летисия, а тя отвърна с мъжки глас, тук. Такава я беше притежавал той през останалата част от живота си, тук, докато през пролуките на паметта му не се изцедиха последните капки носталгия и остана само нейният образ върху къс хартия, на който беше написал Летисия Назарено, душо моя, погледни докъде стигнах без теб, скри я в пролуката, където криеше пчелния мед, препрочиташе си я, когато знаеше, че никой не го гледа, и отново я навиваше на руло, след като беше възкресил в един мимолетен миг незабравимия следобед със сияен дъжд, когато го изненадаха с новината, господин генерал, че са я репатрирали съгласно една заповед, която той не беше давал, а защото просто беше промълвил Летисия Назарено, докато гледаше към последната гемия за пепел, която се скри зад хоризонта, Летисия Назарено, повтори той името на глас, за да не го забрави, и това беше достатъчно президентските служби за сигурност да я отвлекат от манастира в Ямайка, измъкнаха я със запушена уста и с усмирителна риза, затворена в чамов сандък с лакирани обръчи, и надписи с катран, които гласяха — чупливо, do not drop this side up, и редовно разрешително за износ с надлежния консулски документ за освобождаване от такса на две хиляди и осемстотин чаши за шампанско от истински кристал за президентската изба, върнаха я в трюма на кораб за въглища и я сложиха гола и упоена с наркоза в кревата с капитела в спалнята за почетни гости, както той щеше да си я спомня в три часа след пладне под брашнената светлина на москитерото, беше така спокойна в естествения си сън, както многото други неподвижни жени, които му бяха сервирали, без да ги е искал, и които той беше обладал в онази стая, без дори да ги разбужда от луминала, измъчван от ужасното чувство за безпомощност и поражение, само че не докосна Летисия Назарено, съзерцаваше я как спи с някаква детска почуда, изненадан от промяната, която беше настъпила в голотата й, откакто я беше видял в хамбарите на пристанището, бяха накъдрили косата й, бяха я обръснали цялата, дори най-интимните й кътчета, бяха й сложили червен лак на ноктите на ръцете и на краката, бяха й сложили червило на устните, руж на страните й и мускус на клепачите, от цялата лъхаше някакъв приятен аромат, който беше унищожил твоя прикрит дъх на горско животно, ама че дивотия, бяха я развалили в старанието си да я оправят и толкова я бяха променили, че той не успяваше да я види гола под несръчните мазила, докато я гледаше потънала в упоението на луминала, видя я как излиза, благополучно се събуди, видя, че и тя го видя, майко, тя беше, Летисия Назарено, моето недоумение, вцепенена от ужас пред каменния старец, който я гледаше безмилостно през тънката мъгла на москитерото, уплашена от непредвидимите намерения на мълчанието му, защото не можеше да си представи, че въпреки неизброимите му години и безмерната му власт той беше по-изплашен от самата нея, нещо повече, той не знаеше какво да направи, беше така развълнуван и непохватен, както когато за първи път се почувствува мъж с една войнишка жена, която завари да се къпе гола посред нощ в реката и чиято сила и размери си беше представил според пръхтенето й като кобила след всяко гмуркане във водата, слушаше тъмния и самотен смях в мрака, усещаше радостта на тялото й в мрака, но продължаваше да седи парализиран от страх, защото все още беше девствен, макар че в третата гражданска война вече беше лейтенант от артилерията, стоя така, докато страхът, че ще загуби тази възможност, стана по-рушителен от страха да я нападне, и тогава той се хвърли във водата с всичко, което носеше на себе си, гамашите, раницата, патрондаша, мачетето, пушката с щик, объркан от толкова военни препятствия и толкова тайни страхове, та жената отначало