Избрани творби в два тома. Том втори

ръдките си, защото бяха извадили от тялото ти всичко, което притежаваше приживе, когато беше щастлива майка, заспала с ръка на сърцето, и пак те бяха натъпкали с парцали, така че от всичко твое не беше останало нищо друго освен една черупка от прашни кори, която стана на трошляк само при повдигането й във въздуха, фосфоресцираща от светулките на твоите кости, и едва се чу шум като подскачане на бълха, предизвикан от стъклените ти очи, при падането им на плочниците на потъналата в дрезгавина църква, беше се превърнала в нищо, беше купчина останки от една рухнала майка, които стражарите събраха от пода с лопата, за да ги хвърлят как да е в ковчега пред каменната невъзмутимост на непроницаемия сатрап, чиито очи на игуана не допуснаха да се съзре ни най-малко вълнение дори когато остана в двуместната каляска без отличителни знаци насаме с единствения човек на този свят, който се беше осмелил да го изправи пред огледалото на истината, и двамата наблюдаваха през мрежата от ресни ордите от служители, които си почиваха от топлия следобед на хладина край порталите, където преди се продаваха книжки за ужасни престъпления и нещастна любов, за месоядни цветя и невероятни плодове, които отслабваха волята, а сега там се чуваше само оглушителната врява от битпазара, на който се продаваха фалшивите реликви от дрехите и тялото на майка му Бендисион Алварадо, докато той изживя с болка ясното впечатление, че монсиньор Деметрио Алдус е разкрил мислите му, когато откъсна поглед от тълпите инвалиди и промърмори, че в края на краищата остава нещо хубаво от строгото проучване и това е увереността, че този беден народ обича ваше превъзходителство както собствения си живот, защото монсиньор Деметрио Алдус видял ясно подлостта в самия президентски дворец, беше видял алчността и подлостта в ласкателството и коварното сервилничене сред тези, които преуспяваха под закрилата на властта, и в замяна на това беше разкрил една нова форма на обич сред върволицата от нуждаещи се, които не чакаха от него нищо, защото не очакваха нищо от никого и изпитваха към него земно обожание, което можеше да се докосне с ръце, и една преданост без илюзии, която ние бихме искали да изпитват към бога, ваше превъзходителство, но той дори не мигна от изненада пред това разкритие, което в други времена би накарало сърцето му да се свие, той дори не въздъхна, а се замисли в себе си с някакъв стаен смут, само това липсваше, отче, остава само никой да не ме обича, сега, когато вие си отивате, за да се насладите на прославата на моето нещастие под златните куполи на вашия лъжлив свят; а той оставаше да носи незаслуженото бреме на истината, без грижовна майка, която би му помогнала да го носи по-леко, по-самотен от лявата си ръка в това отечество, което не избрах по желание, а ми го дадоха наготово, така както го видяхте, такова, каквото е било винаги, с това чувство за нереалност, с тази миризма на лайна, с тези хора без история, които не вярват в нищо друго освен в живота, това е отечеството, което ми натрапиха, без да ме питат, отче, с четиридесет градуса горещина и деветдесет и осем процента влажност, с тапицираната сянка на президентската каляска, вдишвайки прашния въздух, угнетен от подлостта на хернията, която подсвирваше тънко като кафеник по време на аудиенциите, където няма с кого да загуби една партия домино, нито някой, в чиято истина да повярва; отче, поставете се на мое място, но не го каза, едва въздъхна, едва примигна за миг и помоли — монсиньор Деметрио Алдус, този брутален разговор, който водихме днес следобед, да си остане между нас, вие не сте ми казали нищо, отче, и аз не знам истината, обещайте ми това, и монсиньор Деметрио Алдус му обеща, разбира се, ваше превъзходителство, вие не знаете истината, давам ви мъжката си дума. Делото на Бендисион Алварадо беше прекратено поради липса на достатъчно доказателства, след което с официално разрешение от амвоните бе разгласен Римският едикт заедно с решението на правителството да потуши всеки протест или опит за безредици, но силите за сигурност не се намесиха, когато ордите от възмутени пилигрими запалиха огньове на Пласа де Армас с големите врати на главната базилика и счупиха с камъни витражите с ангели и гладиатори на папския нунциат, всичко пометоха, господин генерал, но той не се помръдна от хамака, обсадиха манастира на бискаинките, за да ги накарат да се видят без имущество, ограбиха черквите, сградите на мисиите, изпочупиха всичко, което имаше нещо общо със свещениците, но той остана неподвижен в хамака под прохладната сянка на фунийките, докато командуващите от генералния му щаб, събрани на съвещание, не се признаха за неспособни да успокоят духовете и да възстановят реда, без да се пролее кръв, както беше уговорено, и едва тогава се надигна, появи се в кабинета след толкова месеци бездействие и пое лично тържествената отговорност да изрази народната воля чрез един декрет, който създаде по собствено вдъхновение и продиктува от свое име и на свой риск, без да предупреждава въоръжените сили и без да се консултира с министрите си, като в първия член прокламира гражданската святост на Бендисион Алварадо по върховното решение на свободния и суверенен народ, назова я покровителка на нацията, изцелителка на болните и учителка на птиците и рождената й дата бе обявена за национален празник, а във втория член от деня на излизането на настоящия декрет бе обявено състояние на война между тази страна и силите на Светия престол и всичките последствия, които предвиждат в подобни случаи човешките права и действуващите международни спогодби, а в третия член заповяда да се изгонят незабавно, публично и тържествено господин главният архиепископ, както и епископите, папските префекти, свещениците и монахините и всички други хора, местни или чужденци, които имат нещо общо с божиите дела, при каквито и да е условия и под какъвто и да е претекст, както вътре в страната, така и на разстояние петдесет морски левги в териториални води, а в четвъртия и последен член беше наредено да изземат всички имоти на църквата, нейните храмове, манастири, училищата, обработваемите й земи заедно със сечивата и добитъка, захарните заводи, фабриките и работилниците, както и всичко, което действително й принадлежи, въпреки че е регистрирано на името на трети лица, като всичкото имущество става част от посмъртните владения на светицата на птиците Бендисион Алварадо за прослава на нейния култ и величие на нейната памет от деня, в който влезе в сила този декрет, продиктуван лично и подпечатан с пръстена-печат на тази върховна и безапелационна сила на върховната власт, за подчинение и изпълнение. Още по време на празничните фойерверки, тържествените камбани и увеселителните музики, с които бе отпразнувано гражданското канонизиране, той се зае лично декретът да бъде изпълнен без двусмислени маневри, за да бъде сигурен, че няма да стане жертва на нови измами, отново пое юздите на действителността с твърдите си атлазени ръкавици както по време на най-голямото си величие, когато народът преграждаше пътя му на стълбището, за да го помоли да възстанови конните надбягвания по улиците, и той нареждаше: прието: да възстанови надбягването с чували, и той нареждаше: прието; и когато се появяваше в най-бедните стопанства, за да обясни как трябва да се слагат кокошките в полозите и как да се скопяват телетата, понеже не се задоволяваше с личната проверка на подробните инвентарни актове на имотите на църквата; той пое лично ръководството на изземането, за да не остане никаква пролука между неговата воля и изпълнението, съпостави истините от документите с измамните истини от реалния живот, контролираше сам изгонването на големите религиозни общини, на които се приписваше намерението да измъкнат, скрити в чували с двойни дъна и хитро измислени корсажи, тайните съкровища на последния вицекрал, които си стояха заровени в бедняшките гробища въпреки настървението, с което ги бяха търсили федералните водачи през дългите години на войната, и не само заповяда никой член на църквата да не носи със себе си нищо друго освен един кат дрехи за преобличане, но също така безапелационно реши тъпите селски свещеници да бъдат натоварени на корабите голи, както ги е майка родила, макар че на тях им беше все едно дали ходят голи или облечени, щом като променяха съдбата им, префектите на опустошените от маларията земи на мисиите, голобрадите и важни епископи, а зад тях жените, боязливите сестри на милосърдието, подивели мисионерки, свикнали да облагородяват природата и да развъждат зеленчуци в пустинята, както и стройните бискайки, които свиреха на клавесин, и салесианките с изящни ръце и непокътнати тела, защото още по чистите кожи, в които са се появили на света, можеше да се познае класовият им произход, разликата между техния ранг и несъответствието на службата им, според това как се точеха между чували с какао и кошове солена риба в огромния хамбар на митницата; минаваха като въртящо се стадо от подплашени овце, скръстили ръце на гърдите си, като едни се мъчеха да прикрият срама си зад срама на другите пред стареца, който приличаше на издялан от камък под крилатия вентилатор, и ги гледаше, без да диша, без да отмества погледа си от неизменното пространство, през което неизбежно трябваше да мине потокът от голи жени, гледаше ги б