Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
Избрани творби в два тома. Том втори
Перейти на страницу:
и крака, те живееха като царици, а нейният живот си минаваше в шарене на птиците, във варене каши от зеленчуци на мангала с дървени въглища и в отглеждане на билки за спешните случаи на съседите, които я будеха посред нощ ту с това, че имам колики в корема, госпожо, и тя им даваше да дъвчат семена от мокреш, или че на детето му се изкривило окото и тя му даваше отрова против глисти, или: умирам, госпожо, но не умираха, защото ръката й носеше здраве, беше като жива светица, отче, тя се движеше в свой свят на целомъдрие тук, в тази къща на удоволствието, където, откакто я отведоха насила в президентския дворец, валеше безмилостно, валеше върху лотосите на пианото, върху алабастровата маса на разкошната трапезария, която Бендисион Алварадо никога не използува, защото значеше все едно да седне да яде в олтар, представяте ли си отче, какво предчувствие на светица, но въпреки трескавите показания на съседите адвокатът на дявола откри сред остатъците повече следи от стеснителност, отколкото от скромност, откри сред абаносовите статуйки на Нептун и счупените парчета от местни демони и ангели воини, които плаваха между манговите храсти в бившите салони за танци, повече доказателства за духовна бедност, отколкото за всеотдайност, а не откри ни най-малка следа от другия, труден и триединен бог, който го беше изпратил от жарките равнини на Абисиния да търси истината там, където никога не я е имало, защото той не можа да намери нищо, господин генерал, ама какво значи нищо, каква беда. Въпреки всичко монсиньор Деметрио Алдус не се задоволи с щателното проучване на града, а яхна едно муле и се изкачи до ледените върхове на високата гола степ, мъчейки се да намери корените на светостта на Бендисион Алварадо, където нейният образ да не е все още опорочен от блясъка на властта, изникваше от мъглата, увит с разбойническо наметало и с високи седем левги ботуши, като сатанински призрак, който отначало будеше страх, а после почуда и най-сетне любопитство у планинците, които не бяха виждали никога човешко същество с такъв цвят, но хитрият еритрен ги приканваше да го пипнат, за да разберат, че не пуска катран, показваше им зъбите си в тъмата, напиваше се с тях, като си похапваше домашно сирене, пиеше чича с тяхната кратуна, за да спечели доверието им в здрачните колиби по пътеките, където в началото на друг век бяха виждали една важна птицепродавачка, превита под огромния товар на сандъците с пилета, боядисани като славеи, златни кълвачи, яребици, маскирани като пауни, с които лъжеше планинците на печалните неделни панаири в планината, сядаше ей там, отче, за да се грее до огъня, и чакаше някой да се смили и да легне с нея в люспите от меласа в задната стая, за да припечели за ядене, само за да се нахрани, защото никой не беше толкова прост, за да й купи проскубаните плашила, дето се измиваха от първия дъжд и се разваляха, щом вземеха да ходят, а тя самата беше тъй невинна, отче, благословената светица на птиците или на голата степ, наричайте я както обичате, и никой не знаеше точно как се казваше тогава, нито кога започнаха да я наричат Бендисион Алварадо, което не ще да е било кръщелното й име, защото не е тукашно име, а на морски човек, какво ще кажете; дори това беше проучил ловкият прокурор на сатаната, който всичко разкриваше и разнищваше въпреки наемните войници на президентската охрана, които му заплитаха нишките на истината и поставяха невидими пречки; как ви се струва, господин генерал, трябва да го обърнем в някоя пропаст, трябва да му подхлъзнем мулето, но той им попречи, като лично издаде заповед да се следи, но да се пази физическата му цялост, повтарям, да се пази физическата му цялост, да му се предостави абсолютна свобода и всякакви улеснения за изпълнението на мисията му, безапелационна заповед на най-висшата власт за подчинение и изпълнение от всички, подпис: аз, и наблегна, аз самият, със съзнанието, че по този начин поема ужасния риск да познае истинския образ на майка си Бендисион Алварадо в забранените времена, когато все още е била млада, крехка, ходела е в парцали, боса и е трябвало да се прехранва с подкоремието си; но беше красива, отче, и толкова невинна, че слагаше на най-евтините папагали опашки на бойни петли, за да минат за гуакамаи, подправяше парализираните кокошки с паунови пера от ветрилата, за да ги продаде като райски птици; никой не вярваше в това, разбира се, никой не се хващаше като наивник в капаните на самотната птицепродавачка, която мълвеше в мъглата на неделните пазари, само някой да каже хайде, да я вземе гратис: и тъй всички си я спомняха във високата степ с нейната наивност и беднотия и въпреки това изглеждаше невъзможно да се докаже самоличността й, защото в архивите на манастира, където я бяха кръстили, не се намери страницата с акта за нейното раждане, но затова пък се намериха три различни за сина й и на всяка страница беше той, по три различни начина, три пъти заченат, при три различни обстоятелства, три пъти лошо раждан и все поради приумиците на създателите на родната история, които бяха оплели конците на действителността, за да не може никой да разкрие тайната на неговия произход, скритата мистерия, която само еритренът успя да проследи, като отхвърляше многобройните натрупани измами, и когато я прозря, господин генерал, и беше в ръцете му, отекна гръмотевичният изстрел, който продължи да кънти по сивите била и дълбоките каньони на планините, и се чу нескончаемият уплашен рев на събореното от урвата муле, което падаше в една бездънна пропаст от върха на вечните снегове покрай последователните и мигновени климати от илюстрациите в учебника по естествена история в пропастта, покрай оскъдните извори на големите плавателни реки и стръмните чукари, по които се катереха на гърба на индианците мъдри доктори от ботаническата експедиция със своите тайни хербарии, през платата с диви магнолии, където пасяха овцете с мека вълна, които ни даваха щедра прехрана и дрехи и добър пример, през къщите в кафените плантации с книжните гирлянди по пустите балкони и безкрайните си болни, и вечния грохот на буйните реки на границата, където започваха горещините и привечер се носеше зловоние от умрял старец, умрял насилствено, умрял самотен в какаовата плантация с големи издръжливи листа, яркочервени цветове и сочни зърнести плодове, чиито семена се употребяват като основна съставка на шоколада, и неподвижното слънце, и горещата прах, и продълговатия пъпеш, и продълговата диня, и мършавите и тъжни крави на атлантическия департамент, в единственото училище за бедни в радиус от двеста левги, и дъха на все още живото муле, което се пръсна през корема и експлодира като сочна гуанабана сред банановите дървета и уплашените кокошки на дъното на пропастта, майка му стара, издебнаха го, господин генерал, и го стреляха като дивеч с пушка за лов на тигри в прохода Самотна душа въпреки закрилата на моята власт, копелета такива, въпреки моите категорични телеграми, по дяволите, но сега ще им дам да разберат кой съм аз и кои са те, хъркаше той, устата му беше пълна с пяна от злъч не толкова поради ярост, че не му се бяха подчинили, колкото поради убеждението, че крият от него нещо голямо, щом като се бяха осмелили да противоречат на блясъка на властта му, наблюдаваше самочувствието на онези, които го информираха, защото знаеше, че само този, който знае истината, би имал смелостта да го излъже, проучваше тайните намерения на висшето командуване, за да разбере кой от тях е изменникът: ти ли, когото извадих от нищото, или ти, когото сложих да спи в златен креват, след като те бях намерил на земята, или ти, на когото спасих живота, ти ли, когото купих с най-много пари от всички други, всички вие, кучи синове, защото само някой от тях можеше да се осмели да поругае телеграма с неговия подпис, с неговото име и подпечатана с червен восък с пръстена на властта, така че той лично пое ръководството на операцията за връщането му с неповторимата заповед: в срок най-много от четиридесет и осем часа да го намерите жив и да ми го доведете, и ако го намерите мъртъв, пак ми го доведете жив, и ако изобщо не го намерите, пак ми го доведете, това беше такава непоколебима и страшна заповед, че се явиха пред него, преди да изтече предвидения срок: господин генерал, намерихме го в храстите на дъното на пропастта, а раните му бяха изцелени от златните цветове на фрайлехона, по-жив от нас, господин генерал, жив и здрав благодарение на способностите на майка ви Бендисион Алварадо, която още веднъж показа своето милосърдие и сила чрез човека, който се беше опитал да опетни паметта й, свалиха го по индианските пътеки в хамак, окачен на кол, с конвой от гренадири, предвождани от един стражар на кон, който биеше камбана за тържествена литургия, за да знаят всички, че това е работа на онзи, който управлява; положиха го в спалнята за почетни гости в президентския дворец под личната отговорност на министъра на здравето, докато завърши ужасния документ, написан от него собственоръчно и заверен със собствените му инициали в дясното поле на всеки от триста и петдесетте листа на всеки от седемте екземпляра, които подписвам собственоръчно и удостоверявам със своя печат на четиринадесетия ден от месец април през настоящата по милостта на нашия господ-бог година, аз Деметрио Алдус, аудитор на Светата конгрегация по ритуала, постулатор и промотор на
Перейти на страницу: