Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
местно е.
– А ще го направиш ли заради мен? – попита тя с най-милия
си тон. – Моля те! Това може да ми помогне да се измъкна от
442
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
това трудно положение. – Сидни не беше опитна във флирто-
вете, но самият факт, че го даваше по-мило, се оказа напълно
достатъчен, за да го шашне. Той се поколеба за кратко, като
ни огледа поред, първо нас, а после и нея. Тя му се усмихна
подкупващо.
Накрая Иън омекна.
– Ще повторя това, което казах. Не зная кой беше той.
Помня само, че един ден се появи с някаква жена от мороите в
сградата в Сейнт Луис.
– Почакай – прекъснах го съвсем объркана. – Някаква жена
от мороите е дошла при вас?
– Понякога и това се случва – каза Сидни. – Също както
ние дойдохме при вас. Уреждането на някои въпроси изисква
лично присъствие. Обаче ние обикновено не изпращаме ва-
шите хора в затвора.
– Мисля, че този тип беше неин бодигард или нещо подоб-
но – каза Иън. – Тя беше там на делова среща, а той само я
следваше мълчаливо.
– Бодигард на жена от мороите?
– Не е необичайно за онези, които не могат да получат па-
зители – каза Михаил. – Доказателство за това е Ейб Мазур.
Той разполага със собствена армия от телохранители.
– На мен ми приличат повече на мафия. – Ако оставим
настрана шегата ми, аз бях доста смутена. Въпреки широко
разпространеното мнение за презрението на мороите към бит-
ките, понякога те се принуждаваха да си наемат охрана пак от
морои, защото не можеха да се сдобият с недостигащите па-
зители дампири. Е, някоя знатна особа като Даниела Ивашков
не би имала подобен проблем. Всъщност аз бях съвсем сигур-
на, че тя ще бъде охранявана от двама пазители, ако напусне
защитените граници на кралския двор. Но въпреки това ясно
даваше да се разбере, че е против обучението на мороите да се
сражават. Защо обаче е пътувала с охранител морой, когато е
можела да получи много по-добре обучените пазители? В това
нямаше логика. Все пак... ако си убил една кралица, вероят-
но си способен на всякакви необичайни постъпки, в които не
беше задължително да има някакъв смисъл. – Коя беше тя? –
попитах настойчиво. – Жената?
443
р и ш е л м и й д
– И нея не я познавам – каза Иън. – Просто минах покрай
тях, когато отиваха нанякъде. Вероятно на някаква среща.
– Но не помниш ли поне как изглеждаше? – Трябваше ми
нещо, за което да се заловя. Нуждаехме се от нещо. Иначе бя-
хме на ръба на провала. Ако обаче Иън успееше да разпознае
Даниела, щяхме да се справим.
– Разбира се – каза той. – Лесно е да я запомниш.
Последвалата тишина силно ме подразни.
– И така? – попитах. – Как изглеждаше тя?
Той ми каза.
Описанието му обаче съвсем не се оказа това, което очаквах.
444
Г л а в а 3 2
Сидни и приятелите ѝ никак не останаха щастливи, че
няма да ги вземем с нас.
– Ще го направя – обещах ѝ, все още потресена от на-
ученото от Иън. – Но и без това беше достатъчно трудно да
проникнем тук, а сега трябва да се измъкнем по обратния път!
Ако се покажете навън с нас, ще ни арестуват. А много скоро
всичко това няма да има значение. Веднъж да съобщим в крал-
ския двор това, което знаем, и след като се изчисти името ми,
пазителите повече няма да се нуждаят от вас.
– Не се тревожа толкова от пазителите – отвърна ми тя.
Интонацията ѝ прозвуча престорено безгрижна, но успях да
доловя сянка от страх в очите ѝ и се запитах какво я безпоко-
еше. Алхимиците? Или някой друг?
– Сидни – заговорих колебливо, макар да знаех, че с Миха-
ил трябваше час по-скоро да изчезнем оттук. – Какво всъщ-
ност е направил Ейб за теб? Трябва да е било нещо повече от
прехвърлянето ти тук.
Сидни се усмихна тъжно.
– Няма значение, Роуз. Ще се справя, каквото и да пред-
стои. А сега просто тръгвай, става ли? Върви да помогнеш на
приятелите си.
Искаше ми се да ѝ кажа нещо повече... да разбера нещо. Но
изражението на Михаил красноречиво ми подсказа, че той е
съгласен с нея, и така, след кратко сбогуване, двамата с него
напуснахме стаята. Когато се върнахме при спътниците си,
445
р и ш е л м и й д
очакващи ни на паркинга, видях, че ситуацията не се е про-
менила много. Дмитрий крачеше неспокойно наоколо, несъм-
нено изнервен от пасивната си роля. Джил стоеше близо до