Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
да измислиш претекст, за да се срещнеш с алхимиците?
Соня остана в прегръдките му, но очите му потъмняха, за-
щото потъна в размисъл.
– Имат пазители пред стаите си. Вероятно бихме могли да
минем за обслужващ персонал.
Дмитрий кимна в знак на съгласие.
– Ще събудим подозрения, ако нарушим редуването на сме-
ните на дежурните пазители... но се надявам да ти стигне вре-
мето да влезеш вътре и да намериш това, което ти трябва. Сега
пазителите вероятно повече ги интересува кога алхимиците
ще се махнат оттук, отколкото дали други пазители ще влязат
в хотела.
– Абсолютно вярно – потвърди Михаил. – Значи, Роуз, вли-
заме само двамата, нали?
– Да – казах. – Колкото сме по-малко, толкова по-добре.
Достатъчно е само да разпитаме Сидни и Иън. Предлагам
всички останали да изчакат тук.
Соня го целуна по бузата.
– Ще те чакам, никъде няма да ходя.
Ейдриън се приближи и леко, по братски потупа Джил по
ръката.
– И аз ще остана тук, за да чуя как, по дяволите, точно ти,
малко сладкишче, успя да се забъркаш в тази история.
438
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Джил се усмихна принудено. Тя яко си падаше по него и
това, че не се изчерви и коленете ѝ не омекнаха, беше ясен
знак колко бе притеснена. Двамата започнаха някакъв разго-
вор, а Дмитрий ми махна с ръка да го последвам настрани зад
колата, където не ни виждаха.
– Опасно е– тихо заговори той. – Ако магията се провали,
вероятно няма да можеш да излезеш от този хотел. – В края на
изречението му имаше една неизречена дума: жива.
– Няма да се провали. Соня е добра. Освен това, ако ни
заловят, може би няма веднага да ме убият, а ще ме отведат в
кралския двор. Можеш да си представиш как това ще забави
избора на монарх.
– Роуз, говоря сериозно.
Улових го за ръката.
– Зная, зная. Този път ще бъде лесно. Ще влезем и най-мно-
го до един час ще излезем, но ако не стане така... – Господи,
как мразех непредвидените случаи с мрачен изход. – Но ако не
стане така, изпрати в кралския двор Ейдриън, заедно с Джил,
а вие двамата със Соня се скрийте някъде, докато... не зная.
– Не се безпокой за нас – рече той. – Ти само бъди внима-
телна. – Наведе се и ме целуна по челото.
– Малък дампир, ти...
Като по поръчка точно в този момент Ейдриън заобиколи
колата и видя целувката. Моментално издърпах ръката си от
тази на Дмитрий. Никой от нас не каза нищо, но в този миг
очите на Ейдриън... ами видях как целият му свят се сгромоля-
са. Прилоша ми повече, отколкото ако наоколо имаше глутни-
ца стригои. Чувствах се по-лоша от стригой. Чест, помислих
си. Наистина пазителите би трябвало да ги учат на това. Защо-
то аз не се бях научила.
– Да побързаме – подкани ме Михаил, който се бе прибли-
жил до нас и без да обръща внимание на драмата, току-що раз-
играла се пред него. – Соня каза, че трябва да отидете колкото
може по-бързо в кралския двор.
Преглътнах и откъснах очи от Ейдриън. Сърцето ми се сви
в гърдите.
– Да...
– Върви – подкани ме Дмитрий.
439
р и ш е л м и й д
– Не забравяй – промърморих, – аз трябва да говоря с него,
а не ти.
Последвах Михаил до колата му, като си поставих омагьо-
саната сребърна гривна. Преди да вляза вътре, набързо се ог-
ледах назад. Джил и Соня разговаряха, Дмитрий стоеше сам,
а Ейдриън вадеше цигара, с гръб към всички.
– Повръща ми се – промълвих унило, когато Михаил за-
въртя ключа в стартера. Не прозвуча много изискано, но дос-
та точно обобщаваше това, което чувствах.
Не ми отговори, вероятно защото не бе свързано с нашата
задача. Или това, или още бе прекалено погълнат от възкръс-
ването на любовта си. Щастливо копеле.
Не ни отне много време да стигнем до хотела. Наоколо бдя-
ха много пазители, добре прикрити, за да не привличат вни-
манието на околните. Никой не ни спря на влизане. Един от
пазачите дори кимна на Михаил, за да покаже, че го е познал.
Всички ме гледаха... ами, все едно им бях напълно непозна-
та. Което беше добър знак. След като толкова много пазители
трябваше да помагат за охраната на кралския двор, трябваше
да се очаква, че тук ще има нови лица, а моето не изглеждаше
като лицето на Роуз Хатауей. Никой не се разтревожи от при-
съствието ми.
– В коя стая се намират? – попита Михаил един пазител,