Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
ше повече опит от Лиса.
Ресторантът, който бях избрала в Грийнстън, отдавна беше
затворил, когато се добрахме дотам в единадесет и половина.
Паркингът тънеше в мрак, но успях да различа един автомобил
в най-затънтения ъгъл. Надявах се Михаил да е подранил... и да
не е повлякъл след себе си армия от пазители.
Но като паркирахме наблизо, видях, че от колата наистина
излезе Михаил, придружаван от Ейдриън.
Като ме видя, той се ухили, доволен, че ме е изненадал.
Наистина трябваше да предвидя това, когато му казах да пре-
даде съобщението на Михаил. Ейдриън така или иначе щеше
да намери начин да се залепи за Михаил. Стомахът ми се сви
на топка. Не, не. Не и това. Нямах време да се занимавам с
интимния си живот. Не знаех дори какво да кажа на Ейдриън.
За щастие не ми бе предоставен шанс да говоря с него.
Михаил пристъпи към нас с характерната за пазителите
ефективност, готов да се заеме със задачата, която му бях из-
мислила. Но се закова на място, като видя Соня да излиза от
нашата кола. Както и тя. И двамата останаха вцепенени, с очи,
разширени повече, отколкото бе физически възможно. Знаех,
че ние, останалите, бяхме престанали да съществуваме за тях,
както и всички интриги, мисии и... да, целият останал свят. В
този миг съществуваха само те двамата.
Соня нададе приглушен вик и се втурна напред. Това мо-
ментално го извади от унеса, тъкмо навреме, за да я сграбчи в
прегръдката си, щом тя се хвърли към него. Соня се разплака.
436
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Видях как и по неговото лице рукнаха сълзи. Отметна косата
ѝ назад и притисна бузите ѝ с длани. Впи очи в нейните и само
мълвеше безспир:
– Това си ти... това си ти... това си ти...
Соня се опита да избърше сълзите си, но не се справи мно-
го добре.
– Михаил... толкова съжалявам... толкова съжалявам...
– Няма значение. – Той я целуна и се отдръпна леко назад
само колкото да я погледне в очите. – Няма значение. Нищо
няма значение, освен това, че отново сме заедно.
Думите му обаче само я накараха да се разплаче още по-
силно. Зарови лице в гърдите му, а той обви ръце още по-здра-
во около нея. Ние, останалите, останахме като замръзнали,
както преди малко бяха застинали двамата влюбени. Нямахме
право да сме свидетели на тази сцена. Беше прекалено лична,
интимна, не биваше да сме тук. И все пак... в същото време не
можех да се въздържа да не си помисля, че точно така си бях
представяла срещата с Дмитрий, след като Лиса го преобрази.
Любов. Прошка. Приемане.
Двамата с Дмитрий за кратко срещнахме погледите си и едно
неясно усещане ми подсказа, че в момента той си припомня ду-
мите ми: Трябва да си простиш. На себе си. Ако не можеш,
тогава няма да можеш да продължиш напред. Ние няма да
можем. Отвърнах очи от него и отново се загледах в щастлива-
та двойка, за да не може той да види колко съм разстроена. Гос-
поди, исках това, което имаха Михаил и Соня. Щастлив край.
Прощаване с миналото. Светло бъдеще занапред.
Джил подсмръкна зад мен и аз я прегърнах през кръста.
Този лек звук май се оказа достатъчен, за да върне Михаил в
реалността. Погледна към мен, все още прегърнал Соня.
– Благодаря ти. Благодаря ти за това. Ще направя всичко,
което поискаш. Всичко на всяка...
– Престани, престани – казах му, изплашена да не се за-
давя. Успях само да примигна, за да скрия издайническите
сълзи. – Радвам се... радвам се, че го направих, пък и... това
въобще не е моя заслуга.
– Но... – Михаил погледна към Соня, която му се усмихна
през сълзи. – Ти ми върна моя свят.
437
р и ш е л м и й д
– Толкова съм щастлива за вас... и искам да ви оставя да се
наслаждавате и радвате един на друг. Но искам една услуга от
теб. Само още една.
Соня и Михаил си размениха многозначителни погледи. Един
страничен наблюдател никога не би предположил, че три години
са били разделени. Тя кимна, а той отново извърна очи към мен.
– Предположих, че заради това той ме доведе тук. – Кимна
към Ейдриън.
– Искам да ме заведеш в хотела, където са отседнали алхи-
миците.
Леката усмивка по лицето на Михаил угасна.
– Роуз... не мога да те вкарам там. Достатъчно опасно е да
си толкова близо до кралския двор.
Извадих от джоба си сребърната гривна
– Ще се дегизирам. Няма да се досетят, че съм аз. Можеш ли