Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Соня, сякаш търсеше закрила от по-възрастната жена, докато
Ейдриън стоеше настрани от всички и едва ни удостои с един
бегъл поглед, когато Михаил паркира колата.
Но когато разказахме на групата какво сме научили, най-
енергично реагира именно Ейдриън:
– Невъзможно! Не мога да повярвам! – Стъпка цигарата си
на асфалта. – Твоите приятелчета алхимиците сигурно грешат.
И на мен ми беше много трудно да повярвам, но нямах ос-
нования да подозирам Иън в лъжа. Пък и, честно казано, ако
Ейдриън трудно можеше да повярва на тази версия, да не го-
ворим как би реагирал, ако му бяхме казали коя беше предиш-
ната ни заподозряна. Вгледах се в нощта, докато се опитвах
да убедя сама себе си и да приема суровата истина за този,
който бе убил кралица Татяна и бе натопил мен. Дори за мен
бе трудно да го повярвам, толкова жестоко и коварно бе това
предателство.
– Мотивите са... – подех колебливо. След като Иън ми опи-
са кого е видял, поне дузина възможни причини за убийст-
вото си дойдоха по местата. – Политически са. Амброуз се
оказа прав.
– Иън е свидетел, на който може да се вярва – обади се
Дмитрий, шокиран колкото всички останали. – Но има доста
празнини, парчета от мозайката, които не си пасват с цялост-
ната картина.
– Да. – Особено ме безпокоеше едно от тях. – Като напри-
мер защо точно аз съм била избрана за жертва?
Никой не отговори на въпроса ми.
– Трябва веднага да се върнем в кралския двор – рече Ми-
хаил накрая. – Иначе ще забележат, че не съм на поста си.
Усмихнах се на Джил, като се надявах да я окуража по този
начин.
– И ти да направиш своя дебют.
– Не зная кое е по-откачено – промърмори Ейдриън. – Са-
моличността на убиеца или откритието, че малкото сладкиш-
че е Драгомир. – Думите му, отправени към мен, прозвучаха
446
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
студено, но погледът, който ѝ отправи, беше нежен. Колкото и
да бяха стряскащи новините, Ейдриън много бързо прие вер-
сията за произхода на Джил. Беше достатъчно циничен, за да
повярва, че Ерик е бил неверен съпруг, а цветът на очите на
Джил го убеди окончателно. Но подозирах, че това, което Иън
ни бе разказал, нарани Ейдриън повече, отколкото изглежда-
ше на пръв поглед. Да открие, че виновникът за убийство на
леля му е личност, която той добре познаваше, още повече
усили болката му. И разбира се, да разбере за мен и Дмитрий
никак не облекчаваше страданията му.
Соня – за дълбоко огорчение на Михаил – предложи да ос-
тане тук, докато ние останалите се върнем в кралския двор. Не
можехме да пътуваме с двата автомобила, а колата на Михаил
побираше само пет души. Тя прецени себе си като най-малко
полезната в това начинание. И след безчет прегръдки, целувки
и обилно проливане на сълзи обеща на Михаил, че пак ще се
видят веднага след като цялата тази суматоха стихне. Надявах
се от сърце да се окаже права.
Моята магия щеше да прикрие лицето ми достатъчно, за да
мина без затруднения през портата. Но с Джил беше по-слож-
но. Отвличането ѝ беше нашумяла новина в света на мороите
и ако я разпознаеше някой от пазителите, дежурещи край пор-
тала, щяха да ни арестуват още там. Разчитахме, че пазители-
те ще са прекалено заети, за да я забележат, за разлика от нас
двамата с Дмитрий. Това означаваше, че Дмитрий трябваше да
се дегизира най-старателно – с помощта на Ейдриън. Ейдриън
не беше толкова опитен с магията на илюзията като Соня, но
умееше достатъчно, за да промени външността на Дмитрий
в очите на другите. По подобен начин бе използвал магията
на духа по време на бягството ми от затвора. Въпросът бе
дали Ейдриън ще се съгласи да направи това за нас. Никому
нито дума не бе продумал за това, което бе видял между мен
и Дмитрий, но другите сигурно бяха доловили внезапното по-
вишаване на напрежението.
– Трябва да помогнем на Лиса – казах му, след като той не
откликна на молбата ми. – Времето тече. Моля те. Моля те,
помогни ни. – Бях готова дори да пълзя пред него, ако поис-
каше това.
447
р и ш е л м и й д
За щастие не се стигна дотам. Ейдриън пое дълбоко дъх и
за кратко затвори очи. Бях сигурна, че в момента му се иска-
ше нещо по-силно от цигарите. Накрая кимна:
– Да тръгваме.
Оставихме Соня с ключовете във втората кола и тя остана
там с блеснали от сълзи очи, докато ни наблюдаваше как по-