Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
тегляме. През по-голямата част от пътуването Дмитрий, Ми-
хаил и аз анализирахме информацията, която бяхме събрали.
Жената, която Иън ми описа, не би могла да извърши всичко,
което приписвахме на убиеца.
Седях на задната седалка с Ейдриън и Джил, наведена на-
пред, докато изброявах на пръсти.
– Мотив? Да. Възможност? Да. Да подкупи Джо? Да. Дос-
тъп до покоите на Татяна... – Вцепених се, като внезапно си
припомних какво бях подслушала, докато бях с Лиса. – Да.
Последното заключение ми спечели един учуден поглед на
Дмитрий.
– Наистина ли? Според мен тъкмо това не се вписва в мо-
зайката.
– Зная точно как го е направила – отвърнах му. – Обаче
анонимното писмо до Татяна няма смисъл. Да не говорим за
тайната на семейството на Лиса – или опита да я убие. Или за
опита да ме натопи.
– Може да са замесени няколко души – предположи
Дмитрий.
– Нещо като конспирация ли? – слисах се.
Той поклати глава.
– Не, искам да кажа, че някой друг също би могъл да е
озлобен срещу кралицата. Но не дотолкова, че да я убие. То-
гава ще имаме две личности, преследващи различни цели. И е
много вероятно едната да не е подозирала за другата. Може би
смесваме уликите.
Замълчах, замислена над думите му. В тях имаше смисъл и
съдейки по интонацията му, се досетих, че под някой имаше
предвид Даниела. Бяхме прави, че тя имаше причини да не
харесва Татяна – обучението на мороите, прекалено умерения
закон за възрастта, насърчаването на магията с духа... Но това
не стигаше, за да я тласне към убийство. Гневно писмо, дава-
448
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
не на подкуп, за да се гарантира сигурността на сина ѝ? Това
бяха все действия, на които лейди Даниела Ивашков беше
способна. Но не и да прободе някого със сребърен кол.
През последвалата пауза дочух нещо от приглушения раз-
говор между Джил и Ейдриън, които си говореха за нещо свое,
докато ние останалите обмисляхме стратегията.
– Какво да правя? – тихо го попита Джил.
Отговорът му прозвуча бързо и уверено:
– Дръж се така, все едно че заслужаваш да си там. Не им
позволявай да те изплашат.
– Ами Лиса? Какво ще си помисли тя за мен?
Ейдриън се поколеба само за миг.
– Няма значение. Просто се дръж така, както ти казах.
Стомахът ми се сви, докато слушах как я съветва с такава
откровеност и загриженост. Буен, непокорен, самодоволен, ле-
комислен... такъв беше Ейдриън. Но сърцето му беше добро.
Сърцето, което току-що разбих. Знаех, че бях права за негови-
те възможности. Ейдриън беше страхотен. Способен на вели-
ки дела. Надявах се само разочарованието и болката, които му
причиних, да не го обезкуражат и отчаят. Поне нямаше да се
наложи да му кажа, че майка му е убийца... но все пак.
Когато наближихме портала, всички притихнахме. Още
имаше опашка от автомобили и докато бавно пълзяхме на-
пред, все повече се изнервяхме. Едно бегло надникване в
съзнанието на Лиса ме убеди, че не сме пропуснали нищо
съществено. Хаосът продължаваше, но съдейки по раздраз-
нената физиономия на Нейтан, предположих, че обмисля
да обяви приключване на днешното заседание, за да про-
дължат на следващия ден. Не бях сигурна дали това беше
добре, или зле.
Пазителите, разбира се, познаха Михаил и макар да оста-
ваха нащрек, инстинктивните им нагласи не позволиха да го
заподозрат в престъпни действия. Той обясни мъгляво, че го
изпратили да вземе няколко души. Пазителят надникна в кола-
та и огледа набързо Дмитрий и мен, след което – слава Богу –
Джил. Ейдриън, като известна фигура, придаде допълнителен
респект на групата. След задължителната проверка на багаж-
ника бяхме пропуснати вътре.
449
р и ш е л м и й д
– О, Боже мой. Получи се – въздъхнах, докато Михаил под-
кара колата към паркинга на пазителите.
– А сега какво? – попита Джил.
– Сега ще коригираме родословната линия на фамилията
Драгомир и ще разобличим убиеца – отвърнах ѝ аз.
– О, това ли е всичко? – обади се Ейдриън с неприкрит
сарказъм.
– Знаете – отбеляза Михаил, – че в момента, в който илюзията
изчезне, срещу вас двамата ще скочат всички пазители и ще ви
върнат в затвора. Или дори може да стане нещо още по-лошо.
С Дмитрий се спогледахме.