Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Бяха го наели за три месеца, с вариант да го закупят.
След като се дематериализира през покритите с тежки завеси прозорци на дневната, той мислено се подигра на големия мек диван, който беше Г-образен, на пухените му възглавнички като ролца, а самият цвят - приличен на говеждо задушено.
Въпреки че оценяваше свършената работа, фактът, че мястото вече беше „завършено“ го дразнеше. Обаче все пак го беше страх, че е сам тук: през последните няколко дни често заварваше някой и друг от войниците си да се излежава на това подобно на чудовище нещо, с глави, облегнати назад и крака, изтегнати за удобство.
Какво следваше? Да им подхвърли одеяла?
Като се качи нагоре по тясното стълбище, осъзна, че му липсваше съдбовния мрак на замъка, който все още притежаваха в Древната страна. Жадуваше за тежестта на камъка, който ги заобикаляше, за непревземаемостта, която я имаше, благодарение на рова и високите стени. Тъгуваше и по забавленията, които си правеха като плашеха местните, даваха физическа форма на разни митове и легенди.
Добри времена, както казваха тук, в Новия Свят.
На втория етаж направо отказа да погледне в спалните. Розовото в една от стаите изгаряше очите му, а морско синьозеленото в другата бе също толкова атакуващо сетивата му. И нямаше никаква утеха или надежда, докато вървеше към най-голямата спалня. Тапети с флорални мотиви навсякъде. Дори по леглото, прозорците и навсякъде по креслото в ъгъла. Поне кубинките му оставяха здрави следи по дебелия килим, дълбоки стъпки, които изглеждаха като рани по килима, по пътя му към банята.
За Бога, дори не беше сигурен как се нарича този цвят тук.
Малинов?
Побиха го тръпки, искаше да не светка лампата над мивката, ала завесите с рози бяха спуснати, осветлението от уличните лампи навън едва-едва си проправяше път, а той имаше нужда да вижда какво прави…
О, мили Боже.
Беше забравил за слабата светлина на свещниците.
Разбира се, при всякакви други обстоятелства, бляскавите червени светлинки биха предположили нещо от сексуален характер. Но не и тук, в земята на прекаленото розово.
Ето, дори имаше малко подобни на бонбони светещи неща по стените.
Почти се задави от толкова естроген.
В изблик на самозащитен инстинкт той изтръгна двете светлинки от местата им и ги остави под мивката. Блясъкът беше дразнещ за ретините, но това беше разликата в просто псуване и чупене на ръце, така да се каже: винаги би избрал по-възпитаното.
Първо свали косата, остави я между двете мивки. След това махна и ножницата й, после свали палтото си, кинжалите и оръжията от тялото си. Тениската, която носеше отдолу, беше потна от дългите нощни битки, но ако се изпереше хубаво, щеше отново да се ползва. Дрехите все пак не бяха нищо повече от неща, които вампирите получаваха след раждане.
Не бяха за лично разкрасяване, поне не според него.
Като се обърна към огледалото, той замърмори при вида си.
Убиецът, с когото се беше дуелирал, се бе оказал ужасно добър с ножа, вероятно заради живота си на улиците преди това, и какво нещо беше да се биеш с някого с добри умения. Беше го победил, разбира се, но битката беше сериозна.
За съжаление обаче се беше сдобил с прекрасен сувенир след този сблъсък: разкъсването минаваше през предната част на бицепса му и после встрани чак до рамото му. Доста гадно. Но беше получавал и по-лошо.
И съответно знаеше как да се погрижи за себе си. Върху рафтовете бяха подредени няколко различни неща, от които той и бойците му имаха нужда от време на време: шишенце дезинфектант, запалка, няколко игли за шиене, макара здрав черен конец.
Кор се намръщи като свали тениската си и късия ръкав, който бе срязан и залепнал за раната, я разтвори още. Стисна зъби и остана на място, болката го проряза така, че чак стомахът му се сви на топка.
Дишайки тежко, той зачака докато болката утихне, след това грабна дезинфектанта. Избута бялата му капачка, приведе се над мивката, приготви се и…
Звукът се появи от стиснатите му зъби – отчасти ръмжене, отчасти стон. Докато зрението му действаше на моменти, той затвори очи и опря бедро в основата на умивалника.
Издиша тежко, синусите му бяха като прогорени от миризмата, но все още нямаше да затваря шишенцето: сръчността му все още беше безупречна.