Сага за Австралия

Макар и да бяха зървали някое и друго животно, например един космат, клатушкащ се като патица звяр, който си дълбаеше дупки в земята, каторжниците си мечтаеха да видят само една животинка — кенгуруто. Но ако стояха в лагера, това нямаше да стане никога. Кенгура така и не се появиха край палатките и колибите, очевидно бяха плашливи и избягваха хората. Виж, не можеше да се каже същото за огромните гущери, които се катереха по дърветата. Те дори се разхождаха на воля из лагера, пет пари не даваха, че наоколо имало хора, и тръгнеха ли да плячкосват шатрите на шефовете, не отстъпваха и на най-прегладнелия каторжник или морски пехотинец. Едно от влечугите бе дълго цели четири метра и съвсем основателно хвърли всички в същия ужас, както и алигаторите.

— Как ли да го наречем? — попита Ричард Тафи Едмъндс, когато, навирило гнусна змийска глава, страшилището мина покрай навеса от дървесни кори.

— Лично аз бих го нарекъл „драги ми господине“ — отвърна момъкът.

Пристигаха още и още брадви и секири, които да се наточат, към края на февруари се появиха и първите триони. В западната част ямите, изкопани, та дърварите да слагат върху тях трупите и да ги нарязват с трионите, вече работеха, в източната — каторжниците се заеха да копаят още такива трапове и се натъкнаха на същата трудност: отдолу имаше скала. Надигна глава и нова спънка — оказа се почти невъзможно дърветата, отсечени, очистени от кората и сложени над ямите, да бъдат набичени на що-годе прилични дъски. Дървесината не само бе пълна със сок, но и беше твърда като желязо. Дърварите, всички до последния каторжници, оставаха без капчица сили и губернаторът се видя принуден да им дава допълнителни дажби и малц, инак припадаха поголовно. Това подразни редниците пехотинци, забравили, че освен същите дажби от хляб и осолено месо получават за разлика от каторжниците масло, брашно и ром, и те взеха да негодуват срещу „привилегиите“ на каторжниците. Озаптяваха ги само майор Рос и безпощадната дисциплина, която обаче се поддържаше с още и още камшици на голо, повече, отколкото, както роптаеха пехотинците, получаваха каторжниците.