Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Кога за последно сте наглеждали работата, капитан-лейтенанте?
— Тъкмо се канех да го направя. Но след като закуся.
— Както гледам, закусвате с ром, а не с чай. Прекалявате с пиенето, капитан-лейтенанте, и ставате сприхав. Не се разправяйте с мен.
Шарп беше изкозирувал и бе отишъл някъде, след миг се върна с Макгрегър в едната ръка.
— Дръж, Морган. Вземи го. Казаха ми, че го е спечелил един от твоите — изкиска се той. — Изхвръкнало ми е от главата.
На Ричард му идеше да потъне вдън земя от срам, но пое от Шарп игривото кутре и последва през брода майор Рос.
— С палето ли смяташ да отидеш в интендантството?
— Не, драги ми господине, дано да срещна някое от момчетата. Бивакът ни е по пътя — отвърна Ричард спокойно, макар че отвътре му вреше и кипеше — вечно се озоваваше до майора, когато той имаше да казва на хората си неприятни неща.
— Води тогава, Морган.
Ричард тръгна напред, стиснал до гърдите си Макгрегър, който се дърпаше.
— Палето ще оживее, ще лови плъхове — отбеляза майор Рос, когато стигнаха при десетината колиби, пръснати сред дърветата. — Тук има не по-малко плъхове, отколкото в Лондон.
— Дай това на Джоуи Лонг — каза Ричард на стреснатия Джони Крос и му връчи Макгрегър, който напираше да скочи. — Както виждате, драги ми господине, криво-ляво успяхме да направим скелета, но според мен стените на Краудър са най-добри. Лошото е, че без инструменти и материали пъплим като костенурки.
— Не знаех, че и сред англичаните имало толкова много изобретателни хора — отбеляза Рос, докато обикаляше и оглеждаше най-внимателно. — Щом приключите тук, ще се заемете със строежа на друг бивак между това място и стопанството на губернатора — вече разчистват земята и я разорават. Ако не ядем пресни зеленчуци, ще измрем всички от скорбут. От западната страна на залива има предостатъчно жени. Ще ги разделя, ще ви пратя някои тук. Но това не означава да им се нахвърлите, нали така, Морган.
— Да, драги ми господине.
Отидоха в интендантството, където все така цареше пълен безпорядък. Конете, едрият рогат добитък и другите животни вече бяха свалени от корабите и бяха натикани в набързо струпани кошари от клони — и те милите, както всички останали, бяха много нещастни и умърлушени.
— Фързър, мамка ти ирландска! — викна заместник-губернаторът и нахълта в шатъра. — Да си чувал някога за методи в работата? Ще вземеш да умориш добичетата, ако не ги пуснеш да пасат. Почти не са останали ярма и сено. От теб интендант не става, така да знаеш! Дърводелците и бездруго си клатят краката — докато не са пристигнали дървата, ги прати да сковат кошари за животните — още сега! Намери човек, който да разбира от пасища, и направете загражденията там. Някой трябва да пази говедата, а конете ги спънете — Бог да ти е на помощ, ако вземат да избягат! Дай сега да ти видя списъците — какво още е на корабите, какво е разтоварено и къде се намира.
Лейтенант Фързър не разполагаше със списъци, които да са за показване, и нямаше и представа къде са струпани нещата, разтоварени от корабите — засега всичко се пазеше под временни платнени навеси.
— Мислех да опиша нещата едва след като ги складираме за постоянно — заоправдава се, пелтечейки, той.
— Майко мила, Фързър! Малоумник такъв!
Интендантът навири брадичка.
— Не мога да се справя, майор Рос, не ми достигат хора.
— Ами тогава мобилизирай още каторжници. Можеш ли да предложиш, Морган, подходящи хора? И ти си каторжник, все знаеш някои, на които да може да се разчита.
— Да, знам, драги ми господине. Ще ви посоча колкото кажете. Като начало вземете Томас Краудър и Арън Дейвис. Бристълчани са, обичат чиновническата работа. Не са цвете за мирисане, но са достатъчно умни, та да не хапят ръката, осигурила им чиновническа работа — няма да посягат да крадат. Заплашете ги, че ще ги пратите да секат дърва — по десетина на ден, и те ще са по-тихи и от водата.
— Ами ти?
— Аз ще съм по-полезен другаде, драги ми господине — отвърна Ричард.
— Къде?
— Знам да точа триони, брадви, секири, всичко, което трябва да е остро. Знам и да слагам зъбци на триони, а това си е тънка работа. Вече разполагам с някои инструменти, а ако са успели да качат сандъчето ми на някой от корабите, ще имам всичко, от което се нуждая. — Той се прокашля. — Не че злословя срещу началниците, драги ми господине, но брадвите и секирите не стават за нищо. Същото важи и за лопатите, беловете и мотиките.