Сага за Австралия

Ричард и неговите хора чуха само откъслеци: как в името на негово величество Джордж Трети, крал на Великобритания, Франция и Ирландия, негово превъзходителство губернаторът разполагал с цялата власт да управлява Нов Южен Уелс и ако сметнел за необходимо, имал правото да строи замъци, укрепления, защитни валове и градове… Слънцето препичаше, а правата и задълженията губернаторски сякаш нямаха край. Когато военният прокурор зачете съдебното постановление, някои от слушателите вече дремеха, а капитаните на корабите, слезли на брега да послушат, се изнизваха един по един, понеже никой не им бе осигурил хубави местенца на сянка. Пръв си тръгна капитан Дънкан Синклер.

Доволен, че е взел моряшката сламена шапка, Ричард се мъчеше как ли не да внимава. Особено когато губернатор Филип се качи на тясната трибуна и се обърна със слово към каторжниците. Той се бил постарал — провикна се Филип — точно така, бил се постарал! Ала след тия десет дни, прекарани на сушата, бързо бил стигал до заключението, че малцина измежду тях си стрували усилието, че повечето били мързеливи и непоправими и не заслужавали човек да ги храни, че от общо шестстотинте души най-много двеста се трудели и който не работел, нямало да яде.

Чуваше се почти всичко, което губернаторът казваше — уж бе слаб и дребничък, а гласът му бе гръмлив. Занапред към каторжниците щели да се отнасят най-сурово, понеже очевидно нищо друго нямало да помогне. В Англия кражбата на кокошка не се наказвала със смърт, тук обаче, където всяка ярчица била по-ценна и от цяло ковчеже с рубини, който се осмелял да посегне на кокошка, щял да прати с живота си. Всички животни до последното били за разплод. Който се опитал да задигне и най-Дребната вещ — държавна собственост, щял да увисне на бесилото — губернаторът изобщо не се шегувал! Всеки мъж, опитал се да се промъкне по късна доба в женските палатки, щял да бъде застрелян на място, понеже не ги били докарали чак дотук, за да развратничат. Един мъж можел да се събере с жена само чрез венчавка, инак защо им били осигурили свещеник? Щяло да се раздава справедливо, ала безпощадно правосъдие. Освен това каторжниците да не си въобразяват, че ще работят, за да издържат семейство, те били собственост на управата на Нов Южен Уелс, назначена от негово величество краля на Великобритания. Никой нямало да работи свръх възможностите си, но всички били длъжни да допринасят за общото добруване. Първата им задача била да построят постоянни сгради за началниците, сетне за морските пехотинци и накрая за себе си. А сега да се разотивали и да помислели хубавичко върху думите му, понеже той говорел съвсем сериозно…