Златният бряг [bg]

Точно в този момент страничната врата се отвори и в залата влезе Алфонс Ферагамо, като при това съвсем не изглеждаше щастлив. Ферагамо беше висок, слаб мъж, с крив нос и очи, които приличаха на уморени стриди. Имаше рядка жълтеникавочервена коса и бледи, тънки устни, които имаха нужда от кръв или червило.

Появата му предизвика раздвижване в залата, защото почти всеки го позна; това не е чудно при неговата способност да се показва пред обществото. Бяха нарекли Ферагамо „италианския Том Дюи“ и не беше тайна, че бе хвърлил око на къщата на управителя на щата или, ала Том Дюи, на по-голямата къща във Вашингтон. Главният му проблем при кандидатирането за изборна длъжност беше, предполагам, фактът, че имаше лице, което никой не харесва. Но, изглежда, никой не искаше да му го каже.

Съдия Роузън, разбира се, го познаваше и му кимна, но се обърна към мен:

— Продължете.

И аз продължих:

— Освен това мога да представя тук солидна гаранция, достатъчна да…

— Ваша Светлост — намеси се Алфонс Ферагамо, пренебрегвайки всякакъв служебен етикет. — Ваша Светлост, не мога да повярвам, че съдът въобще допуска да става дума за освобождаване под гаранция при случай на умишлено и жестоко убийство, едно убийство, наподобяващо екзекуция, едно убийство, свързано с наркотици и с подземния свят.

Тази мижитурка продължи в същия дух, като описваше убийството на Хуан Каранза с повече прилагателни и наречия, отколкото си мислех, че някой може да събере за едно-единствено дело. Освен това имаше навика да набляга на някои думи, което в съда винаги ми звучи дразнещо, почти като цвилене.

Съдия Роузън съвсем не изглеждаше доволна от Алфонс Ферагамо, който нахлу в съдебната й зала — извинете за израза — с взлом и започна да бълва излиянията си. Всъщност тя каза на Алфонс:

— Мистър Ферагамо, свободата на един човек е заложена на карта и защитата посочи, че иска да предостави на вниманието на съда някои факти, които могат да окажат влияние върху въпроса за освобождаване под гаранция. Мистър Сатър говореше, когато влязохте.

Но Алфонс не разбра намека и отново пусна в действие устата си. Очевидно човекът беше развълнуван и дали поради жажда за справедливост или за лично отмъщение, но Алфонс Ферагамо страшно искаше да види Франк Белароса в затвора. Междувременно мис Ларкин, която по свой собствен начин се бе справила с това отваряне и затваряне на усти, като държеше своята предимно затворена, леко се измъкна и седна до мистър Манкузо на прокурорска маса.

— Ваша Светлост — продължи Ферагамо, — обвиняемият е един известен гангстер, един човек, за който Министерството на правосъдието смята, че е глава на най-голямата фамилия в организираната престъпност в страната, един човек, за който смятаме от направените разследвания и свидетелските показания, че е извършил свързано с наркотици убийство…