![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Не това искахме, нали? Затова погледнах съдия Роузън и казах:
— Ваша Светлост, искам също да изложа на вниманието Ви факта, че клиентът ми никога не е бил осъждан за насилствено престъпление от никоя юрисдикция. Той всъщност никога не е вършил насилие. Някой в залата се изсмя. — Освен това, Ваша Светлост, клиентът ми е законен бизнесмен, чието… — Съвсем ясно чувах някакво кискане зад гърба си. Хората са толкова цинични в наши дни. — … чието отсъствие от компаниите му ще му докара неоправдани трудности, ще обърка живота му и живота на хората, чиито работни места зависят от клиента ми…
Сега смехът беше малко по-явен и съдия Роузън също се усмихна, но след това се овладя и удари с чукчето.
— Ред в залата!
Мис Ларкин, забелязах, също се усмихваше, както и съдебният репортер, двамата полицаи и съдебният служител. Само Франк и Джон не се усмихваха.
Съдия Роузън ми направи знак да се приближа до ложата и аз се приближих. Тя се наведе към мен и лицата ни бяха само на няколко сантиметра едно от друго. Можехме да се целунем. Тя ми прошепна:
— Мистър Сатър, по ваша молба аз ви позволих да изложите аргументите си, но това наистина са големи глупости, с които хем губите времето ми, хем ставате за смях. Вижте сега, аз разбирам натиска, който сигурно се оказва върху вас, за да спасите клиента си от затвора, но забравете за това. Той може да отиде в затвора и да изчака едно по-официално разглеждане на молбата за освобождаване под гаранция, където вие ще сте в състояние да представите по-съществени доказателства от собствената ви характеристика за него като за джентълмен и добър гражданин. Днес ме чакат доста дела, мистър Сатър, и аз бих искала да премина към тях. — След това добави: — Няколко дни или седмици в затвора няма да го убият.
Погледнах я в очите.
— Напротив, ще го убият. Ваша Светлост, оставете ме поне да кажа това, което имам да кажа. Може ли да се оттеглим в кабинета ви?
— Не. Вашият клиент с нищо не е по-различен от всеки друг, който ще се яви днес пред мен.
— Напротив, различен е, госпожо съдия. И вие, и аз го знаем. Тази зала е пълна с журналисти и те не са дошли тук, за да отразят общото състояние на системата за криминално правосъдие. Те са били изсипани тук от кабинета на щатския прокурор, за да видят как Франк Белароса ще бъде отведен в белезници. — И добавих: — Пресата е знаела, че Франк Белароса ще бъде в тази съдебна зала още преди вие или аз да научим за това.
Съдия Роузън кимна.
— Може и така да е, мистър Сатър, но това не променя обвинението или принципа да не се разрешава освобождаване под гаранция при обвинение в убийство.
Все още в интимен разговор, аз прошепнах:
— Ваша Светлост, клиентът ми може да е, а може и да не е замесен в тъй наречената организирана престъпност. Но ако той е това, което пресата твърди, че е, тогава сигурно съзнавате, че важна фигура като Франк Белароса не е бягала от американското правосъдие от много десетилетия насам.
— И какво от това? — Тя ме изгледа за момент, после каза: — Мистър Сатър, усещам, че не се занимавате с криминални дела и не сте запознат с Федералния съд. Така ли е?
Кимнах.
— Е, мистър Сатър, това е един друг свят, различен, сигурна съм от света, към който принадлежите.
Я го повторете пак, лейди. Но мили Боже, нима наистина изглеждах и говорех като типичен представител на Уолстрийт, или още по-лошо, като някой превзет адвокат от Лонг Айлънд? Обърнах се към съдия Роузън:
— Тук съм, за да се погрижа да се отсъди справедливо. Може и да не знам каква е обичайната процедура при вас, но знам, че по конституция клиентът ми има право на безпристрастно разглеждане на молбата му за освобождаване под гаранция.
— Така е. Следващата седмица.
— Не, госпожо съдия. Сега.
Тя вдигна вежди и възнамеряваше да ме изхвърли навън и да пъхне Белароса в затвора, но за щастие мис Ларкин се намеси. Очевидно не й се нравеше, че говорихме толкова дълго, без тя да може да ни чува, затова каза:
— Ваша Светлост, мога ли да кажа нещо?
Съдия Роузън я погледна.
— Заповядайте.
Мис Ларкин се, приближи до ложата на съдиите, но заговори с нормална сила на гласа: