Падането на Хиперион

ние загубихме самите себе си

Променливите искат да прекратят

симбиозата

като отрежат паразита/

човечеството]

— Ами Абсолютните? Искат ли да умрат? Да бъдат изместени от вашия лаком АЙ?

[Те мислят както мислехте вие

или както бе мислил вашият софистичен Морски Бог]

И Ъмон започва да рецитира стиховете, които бях оставил разстроен, не защото не ставаха като поезия, а защото не вярвах напълно в посланието, което носеха.

Това послание е предадено на обречените титани от Океан, богът на морето, на който му предстои да бъде детрониран. Това е пеан35 за еволюцията, написан, когато Чарлз Дарвин беше деветгодишен. Чувам думите, които си спомням, че написах през една октомврийска вечер преди девет столетия, преди цели светове и вселени, но сякаш също ги чувам за пръв път.

[О ти/ когото гняв разяжда! Който/ в страст и сгърчен от разгрома/ подхранваш своята агония! Накарай сетивата си да млъкнат/ ушите си закрий/ гласът ми не е бесен рев Но все пак чуй/ ти който/ искаш доказателства как ти/ доволен трябва да си да се унизиш/ и доказателството с мир ще те изпълни/ ако приемеш го със цялата му истина Ний падаме по воля на Природата/ а не от силата на гръм/ или на Юпитер О Сатурн велики ти пресял си всеки атом на вселената но тъй като си Цар/

и заслепен си от безкрайната си царственост/ една сумрачна уличка пропуснал си/ по нея скитах се да търся вечна истина Най-първа/ защото ти не бе най-първата от силите/ но пък не си последнатаА това е невъзможно Не си началото нито пък края/ от Хаоса и майчиния Мрак дошла е Светлина/ плодовете първи на тази вътрешна кавга/ таз мрачна буря/ що/ о чуден край/ узряла в себе си сама е Часът дошъл е веч а с него Светлина/ и Светлина/ пораждайки връз собствения си създател/ веднага хвърли и цялата материя огромна в Живот превърна И в този точно час/ нашият произход/ Небето/ и Земята/ бяха явни// Тогава ти роди се пръв/ а сетне ние/ род гигантски/ открихме че владеем царства прекрасни и безкрайни Сега наред е болката от истината/ макар и не за всеки

да е болка

О безумие! защото да изричаш разголената истина/ и да описваш я/ съвсем спокойно/ върховна власт е туй О чуй добре! — Тъй както Небето и Земята по-прекрасни са от Хаоса и пустошта на Мрака/ макар и нявга господаРИ/

и както ний показваме навред/ че Небето и Земята по вид и форма плътни и красиви/ във волята си/ по дела свободни/ заедно владеят/ и други безбройни признаци на чист живот/

така и нас ни следва ново съвършенство/ със красотата си по-властна сила/ що от нас роди се и бе обречена да ни засенчи/ тъй както нашта слава извиси се

над онзи древен Мрак И ето ний сме победени

тъй както победихме някога властта

на Хаоса безформен Кажи ми/ черната земя

дали се кара с гордите гори що храни/

и хранила е по-добре от себе си>

Отрича ли тя тяхното господство>

Или дървото пък завижда на гълъба

защото гука/ и снежнобели са крилете му

и с тях навред се скита търсейки наслада>

Такива ний дървета сме/ и чудните ни клони

отгледали са не самохен гълъб/