Следотърсача

В ритъма и треската на боя войникът среща, без да трепне, опасностите и смъртта. Но когато преходът към другия свят става в спокойно време, в тихи часове на размисъл, той пробужда у нас мисли за нетленното и непреходното, съжаление за миналото, тревожно усилие да се проникне в това, което ни чака. Сержант Дънъм беше смел човек, но отиваше в свят, където смелостта не е нужна. Чувствата и мислите му бавно се откъсваха от земното и се насочваха в обичайната за случая посока. Защото, когато говорим, че пред смъртта всички са равни, ние имаме предвид преди всичко обстоятелството, че тя довежда всекиго до мисълта за суетата на живота.

Поради характера и навиците си, Следотърсача бе склонен винаги към разсъждения и обичаше да гледа на всичко сериозно и дори с известна философска отчужденост. Това, което видя в блокхауса, не беше ново за него. Но с Кап работата не стоеше така. Груб и упорит, самонадеян и педантичен, старият моряк не можеше да погледне сериозно и с вътрешен трепет дори на смъртта, Въпреки драматичните събития, които бяха станали, въпреки искрената си обич към своя зет, той влезе при умиращия с обичайното си равнодушие, придобито от дългото следване в онова училище, което ни учи на много възвишени истини, но си хвърля думите на вятъра, когато има работа с ученик, неспособен да извлече полза от уроците му.

Едва влязъл в помещението, където лежеше умиращият, Кап с присъщата си нетактичност започна да разказва за събитията, които бяха причинили смъртта на Мюр и на Пронизваща стрела.

— Двамата вдигнаха котва по най-бързия начин — завърши разказа си той — и за тебе, братко, трябва да бъде утеха, че в това дълго плаване теб те изпревариха хора, които никой от нас не обичаше. На твое място аз щях да бъда доволен. Майка ми говореше, мастър Следотърсачо, че не трябва да се размекват умиращите с излишни огорчения, а да се ободряват и утешават с разумни напътствени думи. Мисля, че тия новини ще вдъхнат кураж на нещастника, ако и той да има същото отношение към червенокожите, каквото имам аз.