Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Следотърсача отведе настрани младия моряк, стисна ръката му и със сълзи на очи се обърна към него:
— Ти ме познаваш, Сладка вода, и аз те познавам и затова тези събития не измениха с нищо моето отношение към тебе. Нито за миг не повярвах на клеветата, макар че имаше период, когато всичко изглеждаше подозрително, защо да отричам — крайно подозрително и аз не знаех какво да правя. Но не се усъмних в тебе, защото те познавам много добре, макар че трябва да призная: не считах, че и интендантът е способен на такава подлост.
— А той има офицерски диплом, грамота от самия крал!
— Няма значение, Джаспър Уестърн, дали е от краля, или не е. Той имаше заповед от самия Бог да служи честно и да изпълнява дълга си пред Бога и хората, а е постъпвал като подлец!
— Дори ухажването на Мейбъл е било престорено.
— Да, той е бил истински негодник. Сигурно майка му е съгрешила с някой минго, защото само един мелез може да се отнесе нечестно с жена. Господ затова е създал жените слаби и безпомощни, за да печелим любовта им с доброта и преданост. На смъртното си легло сержантът ми повери Мейбъл и милата девойка каза, че е съгласна да стане моя жена. Сега се чувствам задължен да се грижа за два живота, да мисля за две същества, да утешавам две сърца. Понякога ми се струва, че съм недостоен за тази прекрасна девойка.
Джаспър за първи път чуваше тази новина и тя му подейства като гръм от ясно небе. Макар че нещастното момче се стараеше да не се издаде, лицето му стана мъртвешки бледо. Все пак той намери сили да каже убедено и твърдо:
— Ти си достоен дори за самата кралица, Следотърсачо.
— Ти мислиш така, момчето ми. Наистина безпогрешно ще улуча елен или минго, ако се наложи, няма да отстъпя на който и да било в разчитането на следи в гората, ще намеря пътя си по звездите, а с тези неща не всеки може да се справи. Мейбъл няма да чувства липса нито на дивеч, нито на риба, нито на гълъби. Но какъв ще й се сторя аз, когато стане дума за знания, за възгледи и мнения, за приятни разговори? Рано или късно всеки ще застане пред другия в истинския си вид.
— Ако ти, Следотърсачо, се представиш в сегашния си вид, всяка жена на тоя свят ще бъде щастлива с тебе. Няма от какво да се безпокоиш.
— Зная, зная, това е мнението на приятел. Когато обичаш някого, виждаш само хубавото у него. Но с младото момиче не е същото. Тя естествено мечтае за избраник на нейните години, който би й съответствал във всичко останало. Не мога да разбера, Джаспър, защо Мейбъл не избра теб. Ти би й подхождал много повече.
— Защо не е избрала мен? — повтори след него Джаспър, като се стараеше да прикрие треперенето на гласа си. — С какво бих могъл да спечеля нейната привързаност? Аз имам същите недостатъци, каквито имаш ти, но нямам достойнствата, за които те уважават дори генералите.
— Каквото и да се говори, това е чиста случайност. Колко жени съм съпровождал през гората, колко съм виждал и във форта, но към никоя не съм изпитал чувството, което изпитвам към Мейбъл Дънъм. Наистина сержантът ме бе предразположил към нея предварително, а когато я опознах малко, нищо вече не можеше да ме спре да мисля за нея ден и нощ. Аз имам желязно здраве, Джаспър, наистина желязно. Всички ме знаете като силен човек, но ако загубя Мейбъл Дънъм, няма да го преживея.
— Стига сме говорили за това, Следотърсачо — каза решително младежът и тръгна към огъня с безразличен вид. — Тия разговори не водят до нищо. Ти си достоен за Мейбъл и тя е достойна за теб. Баща й ти е оказал предпочитание и никой не може да оспори правото ти да се ожениш за нея. А интендантът с неговата престорена любов ме възмущава до дъното на душата. Според мен тази негова постъпка е по-лоша и от измяната към краля.
Двамата приятели приближиха до огъня и прекъснаха разговора си. В това време се зададе Кап, замислен и тъжен, и закрачи към тях. Той беше седял досега в блокхауса до постелята на умиращия и нищо не знаеше за събитията, станали след капитулацията на неприятеля. Самоуверената безцеремонност, която придаваше оттенък на презрително снизхождение в отношението му към всички, бе изчезнала и той изглеждаше някак оклюмал и смирен.