Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Като гледаше любопитно тази изразителна пантомима, Кап продължи:
— Аз дойдох всъщност за интенданта. Сержантът си отива и помислих, че ще пожелае да каже няколко думи на своя заместник, но съм закъснял. Поручикът, както правилно се изрази, Следотърсачо, го е изпреварил.
— Няма защо да безпокоим сержанта за такова нещо. Капралът успешно може да командва отряда или по-точно — това, което е останало от него. А всичко останало сержантът ще поръча на мен. Трябва да погребем нашите мъртъвци и да изгорим всички постройки, защото са на територията на неприятеля — по разположение, ако не по право — и няма защо да му ги подаряваме. Французите ни откриха и да се връщаме тук, би означавало да се пъхаме съзнателно във вълчи капан. Голямата змия и аз ще свършим всичко това. Свикнали сме да организираме и настъпления, и отстъпления.
— Много добре, приятелю — каза Кап, — но какво да правим с моя шурей. Не бива да оставяме човека да си отиде без напътствени думи. Трябва да помогнем на душата му да се отдели от пристана и да прибере котва. В края на краищата смъртта засяга всички ни, защото никой няма да я избегне.
— Това е напълно вярно, Солена вода, и аз се стремя винаги да бъда готов. Често съм мислил, че е щастлив оня, който нищо не оставя след себе си, когато му дойде времето. Да вземем мен например. Аз съм ловец, разузнавач и водач, нямам парче своя земя и все пак владея такива богатства, че с мен не може да се сравни дори притежателят на най-голямото имение в Олбъни. Когато вървя под открито небе и стъпвам върху килим от сухи листа, имам чувството, че съм собственик и господар на тази земя. Какво повече му трябва на човек? Не мога да кажа, че няма неща, които ме свързват със земята, макар и да не са кой знае какви — като изключим Мейбъл Дънъм, но и нея не мога да отнеса със себе си. В съседния форт имам малки кученца, много мили животинчета, но още не са за лов и затова временно живеем разделени. Признавам също, че ще ми бъде мъчно да се разделя със сърнебойката, но защо пък да не легнем заедно в гроба, нали сме еднакво дълги — точно шест фута. А освен кучетата и пушката имам само една лула, подарена от Голямата змия, и някои дреболии, спомени от разни пътешественици. Всичко това може да се събере в торба и да се сложи под главата вместо възглавница. Ето защо заповедта за заминаване никога няма да ме свари неподготвен.
— И аз мисля така — каза морякът. Двамата вървяха към блокхауса, но така се бяха увлекли от собствените си проповеди, че бяха забравили къде и защо отиват. — Моето положение е същото. Често, когато ни е заплашвало корабокрушение, ми е ставало по-леко само от мисълта, че не аз, а друг е собственик на кораба. „Ако старото корито отиде на дъното — си казвах, — това ще ми струва живота, но не и състоянието.“ Като скитах по широкия свят, без да смятам тази кратка разходка по сладка вода, съм забелязал, че ако човек има няколко талера, заключени в сандъче, той държи и сърцето си в същото сандъче. Човек без сърце не струва колкото черупката на яйцето. Той прилича на риба с пробит мехур.
— А пък човек без съвест изобщо не е човек, а жалък мелез, това се знае от всеки, който е имал работа с мингосите. Аз не се интересувам от талерите и съм съгласен с теб, че ако човек има пълно сандъче с пари, той държи при тях и сърцето си. По време на последния мир само за две години приготвих толкова кожи, че почти се почувствах богаташ. И когато мисля за женитбата с Мейбъл, тревожи ме само опасността да не се привържа прекалено към вещите в желанието си да й създам повече удобства.
— Ти разсъждаваш като философ, мастър Следотърсач, и като истински християнин, доколкото разбирам.
— Не бих подал ръка на човека, който би се усъмнил в това. За мене белият човек не може да не бъде християнин, както и червенокожият не може без вярата във Вечните ловни полета. Затова, като допускам разликата в обясненията за онова, което става с душата след смъртта, считам, че всеки добър делауер е добър християнин, макар и да не са го кръстили, а всеки добър християнин е добър делауер в разсъжденията си за човешката природа. Ние с Голямата змия често говорим за това. Той много се интересува от тия неща.
— Да върви по дяволите с неговия интерес! — извика Кап. — Кой ще го пусне в черква с тия скалпове на пояса?
— Не бързай да отсъждаш, приятелю Кап, а се опитай да вникнеш в същината на работата. Всичко това е външна обвивка, резултат от въздействието на средата и възпитанието, а също и на естествените склонности на човека. Погледни човешкия род и се постарай да разбереш защо тук виждаш червени войници, там — черни, а на други места — бели армии! Всичко това, пък и много други неща, които мога да изброя, е създадено с особена, неизвестна за нас цел и ние не трябва да отричаме фактите и да си затваряме очите за истината. Всяка раса си има свои обичаи, свои закони и своя вяра, затова не бива да се осъжда онова, което още не сме проумели както трябва.