Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Щом чу известията, Юнска роса стана и тихо излезе от блокхауса. Дънъм слушаше Кап, втренчил пред себе си невиждащи очи. Той беше се освободил вече от много връзки с живота, бе забравил напълно Пронизваща стрела и никак не се интересуваше от Мюр. Със слаб глас попита къде е Сладка вода. Повикаха младежа и той се изправи пред умиращия. Сержантът го погледна ласкаво и в този поглед ясно се четеше разкаянието за неволната обида, с която бе огорчил младия моряк. Сега около постелята на Дънъм се бяха събрали Следотърсача, Кап, Мейбъл и Джаспър. Всички стояха прави, само Мейбъл, отпуснала се на колене, притискаше към челото си студената ръка на баща си и квасеше с вода засъхналите му устни.
— Няма да ни чакаш дълго, сержанте — каза Следотърсача, който толкова често бе гледал смъртта в очите и бе присъствал на нейни тържества, че не изпитваше никакво благоговение пред нея, макар да разбираше колко различна е тя в разгара на боя и на тихата постеля сред близки и роднини. — Вярвам в нашата бъдеща среща. Пронизваща стрела пое последния си път, но това не е пътят на честния индианец. Ти няма да го видиш, защото неговата пътека не е пътеката на праведните. Това би било противно на разума, а същото се отнася и до участта на поручик Мюр. Ти честно изпълняваше своя дълг и имаш право да тръгнеш в най-дългото си пътешествие спокойно и с твърда стъпка.
— Надявам се, приятелю. Винаги съм се старал да служа честно.
— Така е, така е — намеси се Кап. — Добрите намерения са половината от делото, но ти щеше да постъпиш по-добре, ако беше изпратил разузнавач напред, вместо да хвърляш котва така сляпо. Тогава всичко щеше да стане другояче. Но няма значение. Никой не се съмнява, че си имал най-добри намерения, а и горе, мисля, това ще се разбере, доколкото познавам нашия свят и съм чувал за другия.
— Да, така е. Исках да постъпя най-добре.
— Татко, мили татко!
— Магнит е смазана от скръб, Следотърсачо. Тя не е в състояние да преведе баща си през рифовете и плитчините. Ще трябва ние да се заемем с това.
— Какво каза, Мейбъл? — попита сержантът, като само извърна очи към дъщеря си, защото вече нямаше сили да се обърне.
— Да, татко! Не разчитай на собствените си дела в надеждата за милост и спасение. По-добре е да се уповаваш на Бога и на милостивия му син.
— Нещо подобно, братко, ми е говорил някога свещеникът. Момичето е право.
— Право е, това е самата свята истина. Бог е нашият съдия, той води корабния дневник за всичките ни дела. В последния ден тегли черта и казва кой се е държал добре и кой — зле. Мейбъл е права, а за баланса няма защо да се безпокоиш, горе не може да има никакво мошеничество.
— Разчитай на Бога, татко, и на милостивия Му Син. Моли се, мили татко, само той може да ти помогне.
— Аз съм забравил да се моля, Мейбъл. Братко, Следотърсачо, Джаспър, припомнете ми думите на молитвата.
Кап едва ли си представяше точно какво значи молитва и не можеше да отговори нищо. Следотърсача се бе молил всеки ден, всеки час дори. Но той се молеше за себе си, без думи, по свой начин. В тази трудна минута той беше също тъй безпомощен като Кап. Не можеше да помогне на умиращия и Джаспър Сладката вода, макар че бе готов да премести планини заради Мейбъл. И младежът наведе глава от смущението, което изпитват младите и здравите, когато са принудени да признаят своята слабост и своята зависимост от висшите сили.
— Татко — каза Мейбъл, — ти знаеш „Отче наш“, сам си ме учил да се моля, когато бях малко дете.
Върху лицето на сержанта се появи усмивка. Той си спомни, че все пак е изпълнил някога пред дъщеря си поне тази част от родителските си задължения. При тази мисъл на гърдите му олекна малко.
Няколко минути той мълча и присъстващите помислиха, че душата му е обърната към Бога.
— Мейбъл, дете мое — каза накрая той с неочаквано твърд глас. — Мейбъл, аз те напускам, както духът вече напуска тялото в последните минути на земното битие. Аз те напускам, дете мое. Дай ми ръката си!
— Ето я, татко! Ето ги и двете!
— Следотърсачо! — каза сержантът, напипвайки от другата страна ръката на Джаспър, който стоеше на колене край него. — Вземи ръката й, аз я оставям на теб! Бъди й баща или мъж, както желаете вие двамата. Благославям ви…