Следотърсача

— Мастър Кап, ти попадна точно на целта. Известно е, че правилните мисли се раждат често от главите на хора, които дори не подозират това. Трябваше да допълниш своята мисъл и да кажеш, че не само най-добрите, но и най-лошите от нас са смъртни. Интендантът не успи да се прости със сержанта. Неочаквано и за него, и за другите, той го изпревари по пътеката на смъртта.

— Много неясно се изразяваш днес, Следотърсачо. В такъв час наистина ни приличат сериозните мисли, но защо трябва да си служим с притчи.

— Възможно е думите ми да са непонятни, но мисълта ми е ясна, мастър Кап. Накратко казано, докато сержант Дънъм, като солиден и сериозен човек, без да бърза, се готви за дългия си път, интендантът го изпревари с главоломен скок. И макар че това е въпрос, по който не се осмелявам да имам свое мнение, позволявам си да мисля, че пътищата им са различни и никога вече няма да се пресекат.

— Обясни ми, приятелю — каза морякът, като се оглеждаше объркан, търсейки Мюр, чието дълго отсъствие започваше да го учудва. — Не виждам никъде интенданта, но предполагам, че има достатъчно смелост, за да не избяга тъкмо сега, когато сме спечелили победа. Друго би било, ако предстоеше сражение.

— Всичко, което е останало от него, е пред теб, под този шинел — отговори водачът и накратко разказа на Кап каква смърт е постигнала поручика. — Тускарорът го нападна с бързината и сръчността на гърмяща змия, но без предупреждение. Присъствал съм на доста дръзки нападения и яростни изблици у индианците, но никога не съм виждал човешката душа да напуска така бързо тялото, и то в най-неблагоприятна за умиращия минута. Дъхът на Мюр секна заедно с лъжата, която произнасяше устата му, а душата му отлетя в мига, когато коварството му бе достигнало върха си.

Кал слушаше Следотърсача с отворена уста и на два пъти се изкашля, сякаш за да провери собственото си дишане.

— Той е бил в състояние да продаде всичко: родина, душа, тяло, Мейбъл и скалповете ни на оня, който му даде повече. Този път услугите му са били заплащани от съотечествениците на капитан Каменно сърце.

— Това напълно им подхожда. Те винаги купуват онова, което не могат да вземат със сила, а в краен случай бягат колкото им държат краката.

Господин Санглие с насмешлива галантност повдигна шапка, благодарейки за комплимента с учтиво презрение, което не направи някакво впечатление на бавномислещия моряк. Но Следотърсача, с неговия вроден такт и чувство за справедливост, не можеше да остави без отговор нападката на Кап.

— Според мен — каза той — разликата между англичани и французи не е толкова голяма. Те говорят на различни езици и служат на различни крале, но мислят и чувстват като хора. Ако французинът понякога трепери от страх, това се случва и с англичанина, а без да се оглежда, бяга и конят, не само човекът и това не зависи от националността.

Капитан Каменно сърце, както го нарече Следотърсача, отново се поклони, но вече дружелюбно и без иронична усмивка, сякаш бе разбрал, че Следотърсача говори добронамерено, макар и да се изразява малко грубо. После пак се обърна и с целия си вид показваше, че всичко, което ще каже или направи такова нищожество като Кап, никак не го интересува и няма желание да спира закуската си заради него.