Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Ти сигурно си чел много, Следотърсачо, защото за всичко имаш установено мнение — каза Кап, на когото бяха направили силно впечатление простите и ясни символи на вярата на неговия спътник. — Сега и на мен всичко ми стана ясно, макар че сам никога не бих могъл да го проумея. Какво е твоето вероизповедание, приятелю?
— Не те разбрах.
— Към коя секта принадлежиш? Или към коя църква?
— Погледни наоколо и ще разбереш. Аз всеки миг съм в църква — ям в църква, пия в църква, спя в църква. Земята е църква Божия, и аз съм убеден, че ежедневно служа на моя Творец. Не, никога няма да се отрека от своята кръв и от цвета на кожата си. Аз съм се родил християнин и ще умра като християнин. Моравските братя99 доста ме изкушаваха; обработвал ме е един кралски капелан, макар че тия хора не обичат да се затрудняват; говорил е с мен дори и един католически мисионер от самия Рим, когото съпровождах из гората. На всички отговарях по един и същи начин: аз вече съм християнин и не желая да бъда нито моравски брат, нито член на англиканската църква, нито католик, без да се отричам от кръвта и произхода си.
— Според мене, Следотърсачо, твоето слово би могло да улесни пътя на сержанта през рифовете и плитчините на смъртта. С него сега е само нещастната Мейбъл, а тя му е дъщеря, при това съвсем младо момиче.
— Мейбъл е слаба само телом, приятелю Кап, обаче в тия неща е по-силна от нас, мъжете. Но сержант Дънъм е мой приятел и твой зет и сега, когато спечелихме битката и защитихме правата си, трябва да бъдем при него в смъртния му час. Аз съм изпратил не един умиращ — продължи Следотърсача, който по обичая си често спираше, хващаше събеседника си за копчето и започваше подробно да разказва спомени от своето минало, — изпратил съм не един умиращ, виждал съм последната му тръпка, чувал съм последното му издихание. След треската и неразборията на битката не е излишно да се замислиш над съдбата на тия, на които не им е провървяло в боя, да наблюдаващ колко различно се проявяват хората в такъв важен момент. Едни си отиват от живота слепи от невежество, сякаш Господ не им е дал нито разум, нито съзнание, а други умират с радост, като че ли се избавят от голяма тежест. Аз мисля, приятелю, че в тия мигове човешкият ум работи с особена яснота и всичките ни дела преминават пред вътрешния ни поглед.
— Това е точно така. Аз сам съм изпадал в подобно положение и според мен човек става по-добър от това. Веднъж мислех, че дните ми са преброени и започнах да прелиствам корабния дневник на моя живот с такова старание, че дори се изненадах от себе си. И не защото се мисля за голям грешник — ако съм грешил, грешил съм в дреболии, макар че ако се поровиш, ще намериш боклук и по моята съвест, както и по съвестта на всекиго от нас. Не съм бил нито пират, нито изменник, нито подпалвач или каквото и да е от тоя род. Виж, дребни грехове като контрабанда и други подобни имам, но какво да се прави — аз съм моряк, а всеки занаят си има своите тъмни страни, в това число и твоят, Следотърсачо, колкото и да е полезен и почтен.
— Наистина сред водачите и разузнавачите по границата има много непоправими мошеници; срещат се и такива, които като нашия интендант служат за пари на двама господари. Аз нямам нищо общо с тях, макар че съблазните стоят на пътя на всекиго, независимо от професията му. Три пъти ме е изкушавал дяволът и едва не съм му се поддавал, макар и не в такава степен, че това да ме тревожи на смъртния одър. Първия път намерих в гората връзка кожи, които принадлежаха на един французин; той ловуваше откъм нашата страна на границата, без да има такова право. Бяха двайсет и шест боброви кожи, една от друга по-хубави, една от друга по-пъстри! Това беше голяма съблазън, знаех, че и законът е почти на моя страна, макар да беше мирно време. Добре, че си спомних, че законът не се отнася до ловците и че той сигурно си прави някакви сметки за зимата, разчитайки да продаде тези кожи. Оставих ги на мястото им. Мнозина после ме подиграваха, но тази нощ спах като праведник, а това е най-главното доказателство, че си постъпил правилно. Друг път намерих пушка — единствената в тази част на света, която можеше да се сравни с моята сърнебойка. Знаех, че ако я взема или само я скрия, ще стана първият стрелец в нашия край. Тогава бях млад и неопитен в стрелбата, а младостта е честолюбива и находчива. Въпреки това, благодарение на Бога, потиснах това желание, а най-важното, приятелю Кап, още в първото състезание по стрелба победих собственика на пушката — той стреляше с нея, а аз със сърнебойката — в присъствието на самия генерал.
99
Моравските братя — християнска секта, създадена в Чехия през XV век. През XVIII век членове на сектата работили като мисионери сред индианците в Северна Америка. — Б. пр.