Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— О, богове… — Палу Тийон поклати невярващо глава, макар че това не беше по-голям удар от всичко онова, което вече й се беше случило. Тя отстъпи встрани, като пропусна Муун да влезе.

Муун мина през предверието и влезе в дневната. Сърцето й биеше в очакване, търсейки…

— Не. Още не. — Палу Тийон я последва. — Не се е върнал.

— О-о! — Муун с усилие успя да изрече само това.

— Има още време.

Муун кимна мълчаливо и остави маската на Лятна кралица върху кушетката.

— Много тежка ли ти стана вече? — Гласът на Палу Тийон стана по-малко дружелюбен.

— Не… но утре призори, ако Спаркс не е… не е… — тя отново сведе очи.

— Честно ли спечели тази маска? — Попита Палу Тийон безцеремонно.

Муун се изчерви и поглади лентите, с които бе накичена. Честно ли съм я спечелила?

— Трябваше да я спечеля.

Палу Тийон се намръщи.

— Ти ми казваше, че е била предопределена… сибила?

— Да. Бях. Бях предопределена да сторя това, ако можех. И аз го постигнах. Причината за това е по-важна, отколкото всяка от нас, командир. Аз мисля, че ти знаеш каква е причината… Все още ли желаеш да ме спреш? — Тя наблюдаваше враждебната несигурност по лицето на Палу Тийон.

— Това ще зависи от следващия ти отговор. Аз имам въпрос, сибила.

Муун прикри изненадата си и кимна.

— Питай и ще ти отговоря… Вход.

— Сибила, кажи ми истината, цялата истина за нимфите.

Изненадата на Муун я последва надолу, в тъмната празнина на небитието, когато компютърният мозък замести нейния, за да каже истината.

Но зад истината лежеше друга, по-голяма истина. Когато тя се рееше в тъмнината, й се яви видение, което й показа нещо само на нея. Тя видя нимфите не такива, каквито бяха — невинни, неосведомени играчки на морето, а такива, каквито бяха първоначално създадени: благородни, интелигентни същества, които носеха в себе си микроба на безсмъртието… и нещо повече. На тях бе дадено безсмъртие с цел. И тази цел знаеше само тя: сибилската машина, хранилището на мъдростта на Старата империя, лежащо тук, на Тийумат, под Карбънкъл, под неговото море. Тя видя нимфите такива, каквито бяха предвидени да бъдат: пазители на сибилския ум, притежаващи знание, което ще съхрани този ум и ще му позволи да функционира през хилядолетията. Но след изчезването на Старата империя чуждоземните пирати бяха дошли да ловят нимфи. Поданиците на империята бяха започнали масово избиване, което можеше да осакати сибилската машина, която бе ключ за тяхното бъдеще.