Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Не! Дойде в Лондон и я видях с очите си...
- Ето, никога не ми се обаждаш и аз все нищо не зная!
- Мразя да се обаждам! Лигаво е, освен това не винаги има нещо за казване! Защо ли е излъгала? Не е в нейния стил...
Зое и Ортанс се спогледаха озадачени.
- Мисля, че зная - заяви Зое загадъчно.
Тя замълча за миг, за да се концентрира.
- Разказвай, какво чакащ! - изкомандва Ортанс.
- Мисля, че е ходила да се срещне с Филип и не иска да каже заради Ирис.
- Филип? И защо й е да лъже, за да го вижда?
- Защото е влюбена...
- Във Филип? - изненада се Ортанс.
- Видях ги случайно на Коледа, бяха в кухнята и се целуваха.
- Мама и Филип? Ти съвсем си превъртяла!
- Не, не съм и това обяснява всичко... Излъга Ирис, каза й, че отива в Лион на семинар, но е отишла да се срещне с него... в Лондон. Сигурна съм, защото исках да й се обадя и на мобилния й отговориха на английски! Сега вече ми е ясно!
- И не ти беше казала дори на теб?
- Сигурно се е опасявала да не се изпусна пред Ирис. Каза ми, че щяла да ми се обади тя. Освен това знаеше, че съм при Ема. Нямаше за какво да се притеснява.
- Виж ти! Личният живот на мама винаги ме е шашкал! Аз си мислех, че ходи с Лука, нали го знаеш, оня красавец от библиотеката!
- Тя го изостави. Неочаквано. Впрочем да не забравя да й кажа, красивият Лука обикаля из квартала, вече няколко пъти го виждам. Не зная докъде са стигнали...
- Изоставила е Лука! - слиса се Ортанс. - Ама защо нищо не си ми казала?
- Защото те нямаше, не ми се говореше, пък и бях ядосана на мама.
- Ядосана? Филип е страхотен!
- Предаде татко...
- Я не прекалявай! Той я заряза заради Милен!
- Но все пак...
- Значи никого не е предавала! Много си късопаметна, Зое!
- Да кажем, че не ми беше приятно! Това си е шок, да видиш майка си как се мляска с чичо ти!
Ортанс отхвърли с жест аргумента и попита:
- А Ирис, тя не се ли досеща?
- Ми не... нали мама й каза, че отива на семинар в Лион. Освен това от известно време Ирис е на друг акъл. Крои някакви планове, свързани с Льофлок-Пинел. Днес щеше да обядва с него...
- А кой е Льофлок-Пинел?
- Един от кооперацията... На мен не ми харесва, но е много представителен и лъскав!
- Да не е красавецът, дето го зърнах на Коледа и исках да го пробутам мама?
- Точно така. Не ми харесва, никак не ми харесва! Гаетан му е син...
- Същият, с когото се срещаш в мазето.
Зое изгаряше от желание да заяви на Ортанс „влюбена съм в Гаетан“, но се сдържа. Тъй като Ортанс не беше от сантименталните, тя се опасяваше да не би сестра й да опропасти нейната любов с някоя безапелационна сентенция. Ако й разкажа за балона, който се раздува и изпълва гърдите ми, тя ще се пръсне от смях.
- Какво да ти кажа, мама се е променила! Целува се с Филип! Пикантерия!
- Да, същевременно изглежда тъжна...
- Мислиш ли, че с Филип не се е получило?
- Ако се беше получило, нямаше да е тъжна!
Пак й се прииска да добави: „Зная, защото аз съм влюбена и не съм весела през цялото време.“ Тя отново потисна желанието си. Понякога ми казва, че съм неговата Никол Кидман. Пълна тъпотия, но обожавам да ми го казва. Като се има предвид, че не съм платинена блондинка, освен това не съм два метра и отгоре, имам лунички и щръкнали уши. Но ми харесва, когато ми говори такива работи, виждам се още по-хубава. Благодарение на красотата, която е открил в мен, изкарах изпитите с оценка „много добър“. През август заминава на почивка и се страхувам да не ме забрави. Кълне се, че няма, но ме е шубе.
Ортанс бърчеше вежди, потънала в размишления. Беше сигурна, че сега не е най-подходящият момент да споделя каквото и да било. Проблемът с Ортанс беше, че моментът рядко беше подходящ.
- Защо не ме погалиш? - пошушна Зое.
- Предпочитам да не го правя. Не ме бива много за тези работи, но мога да те ударя, ако искаш!
Зое прихна. Ортанс не беше просто момиче от класа, тя беше страшно забавна.
- Днес следобед ли е срещата?
- При Жан-Пол Готие ли? Не. Отложиха я за утре...
- Можем да изгледаме „Телма и Луиз“...
- Гледали сме го сто пъти!
- Страшно го харесвам! Когато Брад Пит се съблича и после, когато камионът се взривява! И накрая, когато двете политат в бездната!
Ортанс се поколеба.
- Окей, миличка Зое. Обаче само един път!
Зое нададе ликуващ вик и двете се гушнаха на канапето в хола пред телевизора.
- А къде е мама? - полюбопитства Ортанс, преди да натисне дистанционното.