Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Какво здравомислие! — каза Амар с ледена усмивка.
Беше ядосан и не се опитваше да го скрие.
— Смяташ ли, че в този момент гневът ти е насочен към онзи, който го заслужава?
— Ставате и вие — поради липса на нещо по-добро.
— Какво искаш да направя? — внезапно извика Родриго и в последвалата тишина Джехане изпита чувството, което я беше споходило месеци преди това в Рагоса — че за тези двама мъже, впили поглед един в друг, в този миг не съществува никой друг в целия свят.
Това отмина така бързо, както беше дошло, по-стремително от най-бързите коне.
— Какво искам да направиш? — повтори по-меко Амар. — Онова, което не можеш да направиш. Да се върнеш у дома. Да отглеждаш коне, да възпитаваш синовете си, да обичаш жена си. — Той се обърна към краля на Валедо. — Да превърнете страната си — цяла Еспераня, ако успеете да я обедините — в земя, която се интересува не само от война и от религиозни добродетели. Да допуснете в живота си нещо повече от бойни маршове, вдъхновяващи войниците. Да научите хората си… да проумеят смисъла на една градина, на един фонтан, на музиката.
Ибн Хайран тръсна глава.
— Простете ми. Това беше много глупаво от моя страна. Уморен съм, вие също. Вестите, които ми съобщихте, не са неочаквани, но те бележат края на нещо, което… ми беше скъпо.
— Знам — твърдо го прекъсна Родриго. — И искам да ни помогнеш да запазим част от Ал-Расан жива. Казах ти, че имам предложение. Ако кралят не възразява, предлагам ти да заемеш важни постове в Ал-Расан, както и длъжността конетабъл на Валедо заедно с мене.
Джехане чу как Алвар си пое дълбоко дъх. Кралят направи рязко, неконтролирано движение. Родриго току-що беше предложил да раздели на две властта си, за да предложи половината на един ашарит.
Амар се засмя.
— Обичаш да изненадваш хората, нали? А аз си мислех, че това е само мой порок.
Родриго остана все така сериозен.
— На мене това ми изглежда съвсем просто. Нямаме достатъчно хора да завоюваме и заселим Ал-Расан. Родените от звездите и киндатите са ни нужни — да останат тук, да обработват земята, да въртят търговия, да плащат данъци… и може би един ден да станат джадити, както нашите хора тук са приели ашаритската вяра след толкова векове. Ако тази кампания се увенчае с успех, ще бъдем малко хора на огромно пространство. За да бъдат синовете и дъщерите на Ашар спокойни и добре управлявани, са нужни хора от собствената им вяра. Много хора, но засега има само един човек, на когото мога да поверя такава власт, и това си ти. Ще ни помогнеш ли да управляваме Ал-Расан? Тази част от него, която е под наша власт?
— Много е красноречив, когато реши, нали? — обърна се Амар към краля и в гласа му пак прозвуча познатата ирония. — Успя ли да ви убеди? На вас това звучи ли ви толкова просто?
— Изненада ме — замислено изрече Рамиро. — Макар и не толкова, колкото откритието, че сте в лагера ми. Но сер Родриго действително каза някои прости истини, които аз мога да доловя не по-зле от всеки друг, надявам се. Колкото до мене, аз също предпочитам дворецът или храмът да притежават известна красота, а не да бъдат просто укрития от дъжда и вятъра. Давам си сметка какво е бил Ал-Расан. Чел съм стиховете ви и тези на други поети. Сред нас може би има такива, които жадуват за клади и разрушения. Предпочитам да излъжа очакванията им.
— А брат ви и чичо ви?
Крал Рамиро отново изкриви устни.
— Бих искал да измамя и техните надежди.
Амар се засмя. Родриго и този път остана сериозен. Джехане знаеше, че той чака отговора. И че наистина го желае. Тази нощ синът му за малко не умря. И все още можеше да умре. Родриго Белмонте не искаше да понесе още една загуба точно сега.
Смехът на Амар внезапно секна. Той потърси с поглед Джехане. Тя улови погледа му, но в тъмното не беше възможно да прочете нищо в очите му. Амар се обърна към Родриго.
— Не мога — каза той и беше ясно, че това е последната му дума.
— Тогава ще дойдат муардите! — разпалено заяви Родриго. — Ти го знаеш, Амар! Рагоса не може да устои срещу Халоня с всичките й наемници от север. А когато духовниците застанат пред стените и заговорят за свещена война…
— Знам.
— И Фезана ще падне. Това също го знаеш. Още преди края на лятото.
— Познавам този град — намеси се крал Рамиро. — Някога бях там в изгнание. И ми направиха впечатление някои неща. Ако отбранителните й съоръжения не са напълно подновени, ще мога да я превзема дори с новия й гарнизон.