Момчешки живот

По това време Дейви Рей отново бе гладен за изроди, така че го съпроводихме да видим слабата като клечка червенокоса дама, която можеше да кара електрически крушки да светят, като ги подържи в устата си. Следваше Колата на Смъртта на Ал Капоне, витрина, в която се виждаха кървящи тела, проснати на градски тротоар, а мотаещи се гангстери прорязваха въздуха с куршуми от въздушни пистолети. Истинската кола, зад волана на която имаше чучело и други четири чучела стояха и я зяпаха, представляваше такъв боклук, че и г-н Скъли би й се намръщил. Повъртяхме се с Дейви Рей, който стремително обработваше редицата. Момчето-алигатор, Човекът-гъсеница, Жирафовратата жена — всички те го мамеха зад гънките на палатките си.

А след това завихме зад ъгъла и доловихме миризмата.

Просто намек за нея, носещ се към нас изпод смрадта на мазнина за хамбургери и мас за понички.

Гущерска смрад, казах си.

— Бен е оцапал гащите! — каза Дейви Рей. Трябваше да се изкаже.

— Не съм! — Бен пък трябваше да знае кога да не провокира този зловещ цикъл.

— Ето го — каза Джони и точно пред мен висеше голямо червено ИЗГУБЕН, съпроводено от СВЯТ от другата му страна.

Караваната имаше стъпала, които се изкачваха до голяма, квадратна, подобна на кутия площадка. Напреко на нея бе дръпната парцалива кафява завеса. На будката за билети на столче седеше мъж с мазни кичури тъмна коса, заресани плътно по плешивото кубе на черепа му. Дъвчеше клечка за зъби и четеше комикс за Джъгхед. Малките му, светлосини като мраморни топчета очи се стрелнаха нагоре и ни забелязаха, а той лениво посегна към един микрофон. Гласът му изстърга през съседната колона:

— Елате, елате всички! Да видите звяра от изгубения свят! Хайде, елате… — той изгуби интерес към рекламната си реч и отново се съсредоточи върху балончетата в комикса.

— Тук смърди — заяви Дейви Рей. — Да вървим!

— Чакай малко — казах му. — Само малко!

— Защо?

ИЗГУБЕН изпълваше полезрението ми.

— Може пък да искам да видя какво е това!

— Не си хаби парите тук! — предупреди ме Бен. — Ще се окаже голяма змия или нещо подобно!

— Е, не може да е по-тъпо от Колата на смъртта!

Приятелите ми бяха принудени да се съгласят с това заключение.

— Хей, ето там има двуглав бик! — Дейви Рей посочи към изрисуваното платно. — Това е като за мен!

Той понечи да се отдалечи и Бен направи две стъпки след него, но спря, когато осъзна, че ние с Джони не сме ги последвали. Дейви Рей погледна през рамо, намръщи се и също спря.

— Ще е някоя фалшификация! — заяви.

— Може и да е — съгласих се. — Но може и да е…

Нещо хубаво, канех се да кажа.

В този момент се разнесе звукът на масивно тяло, преместващо тежестта си. Караваната простена. Бууум!, разнесе се трясъкът от туловище, удрящо дърво. Цялата каравана се разтърси, а мъжът зад будката за билети се пресегна покрай хълбока си и вдигна нещо. След това започна да блъска по караваната с бейзболна бата, обкована с гвоздеи. Виждах безбройните дупчици от гвоздеите, разпръснати по голямото червено Т на ИЗГУБЕНИЯТ.