Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Каквото и да беше нещото вътре, то се успокои. Караваната спря да се люлее. Мъжът остави бухалката настрани с напълно безизразна физиономия.
— Уха! — каза Бен тихо. — Там вътре има наистина голяма твар!
Любопитството ми се бе развихрило. Блатната миризма като че ли отблъскваше клиентите, но аз трябваше да узная. Приближих продавача на билети.
— Един? — попита той, без дори да ме погледне.
— Какво има вътре? — попитах.
— Идва от изгубения свят — отвърна той. Продължаваше да зяпа в комикса си. Лицето му беше дълго, а бузите и челото му бяха покрити с белези от акне.
— Да, сър, но какво е то?
Този път той погледна към мен. Едва не отстъпих назад, понеже в очите му кипеше яростен гняв, който ми напомни за беса на Бранлин.
— Ако ти кажа — обясни мъжът, осмуквайки шумно клечката си за зъби, — тогава вече няма да е изненада, нали?
— Дали е… урод или нещо такова?
— Влез вътре — мъжът ми се усмихна студено, показвайки ми огризки от изтърканите си зъби. — След това ще ми кажеш какво си видял.
— Кори, хайде! — зад мен стоеше Дейви Рей. — Това е фалшификация, казах!
— О, така ли си казал? — мъжът остави с плясък комикса си. — Ти пък какво знаеш, хлапе? Не си виждал нищо, освен този твой град, дето е като калъфчица, нали?
— Мога да позная фалшификацията, като я видя! — възрази Дейви Рей, усети се и добави: — Сър.
— Така ли? Момче, ти не може да различиш главата от задника си! Я се махай оттук и спри да ми се пречкаш!
— Така и ще сторя! — кимна Дейви Рей. — Може да се обзаложите! Хайде, Кори!
Той се отдалечи, но аз останах.
Дейви Рей видя, че не тръгвам след него и издаде звук като пръдня, след което отиде до будката близо до двуглавия бик.
— Един — казах на мъжа и изрових четвъртак от джоба на джинсите си.
— Петдесет цента — обяви продавачът.
— Всичко друго е по четвъртак! — Бен дойде да застане до мен, а от другата му страна се изправи Джони.
— Този тук е пейсет цента! — отвърна мъжът. — Тварта трябва да плюска. Винаги трябва да плюска!
Плъзнах монетите към него. Той пусна двата четвъртака в тенекиена кутия, която — съдейки по звука — беше почти празна, след това скъса един билет и ми даде половината.
— Мини през оная завеса и ме изчакай. От другата страна има още една завеса. Не минавай през нея, докато не дойда. Чу ли?
Потвърдих и се изкачих по стъпалата. Гущерската, блатна смрад стана ужасна, а под нея се долавяше и болезнената миризма на гниещи плодове. Преди да стигна до завесата, вече обсъждах със себе си колко разумно е било да задоволявам любопитството си.
Но все пак избутах завесата и се изправих в почти пълната тъмнина.
— Аз също идвам — чух Джони да казва зад гърба ми.
След това чаках.
Пресегнах се и напипах груба завеса от кече между мен и каквото там друго имаше в караваната.
Нещо изтътна като далечен товарен влак.
— Мръдни малко — сопна се продавачът на билети.
Говореше на мен и се изкачваше по стъпалата, подкарвайки пред себе си Джони и Бен. Когато премина през първата завеса, видях, че държи обкованата с гвоздеи бейзболна бухалка. Направих на приятелите си място да застанат между завесите. Бен стисна ноздрите си с пръсти и заяви:
— Много гадно смърди!
— Харесва зрели плодове — обясни мъжът. — Понякога загниват.
— И какво е това нещо? — попита Джони. — И какъв е този изгубен свят?
— Изгубеният свят си е изгубен. Точно както в поговорката — каквото е изгубено, не може да се върне вече. Това влиза ли ти в черепа?
И на трима ни отношението му не ни харесваше. Джони вероятно можеше да му угаси крушката. Но вместо това каза:
— Да, сър.
— Хей, и аз идвам! — обади се Дейви Рей. — Къде сте всички?
Мъгът мръдна към стълбите, за да му блокира пътя.
— Петдесет цента или забрави!
Разбира се, това предизвика съответния изблик. Надникнах през завесата да проследя как Дейви Рей се пазари с мъжа. Приятелят ми дъвчеше шоколадова вафла „Зиро“, от онези белите, с шоколадова нуга в средата.