Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Ако не си затвориш устата — предупреди го мъжът, — ще те таксувам седемдесет и пет цента! Плащай или се махай!
Два четвъртака смениха собственика си. Дейви Рей се напъха при нас и след това мъжът влезе, мърморейки си кисело. Каза ми:
— Ти, хлапе! Минавай!
Избутах настрани парчето чувал. Когато влязох, смрадта направо ме събори. Момчетата се пъхнаха след мен, след това дойде г-н Добро отношение. Единственото осветление осигуряваха четири маслени лампи, окачени на куки на тавана и светлината им беше в най-добрия случай неясна. Пред мен се намираше нещо като голяма кочина, оградена с железни колове, дебели като питони. В кочината лежеше нещо, толкова голямо, че от самия му вид краката ми се подгънаха. Чух Бен да възкликва зад гърба ми. Джони подсвирна тихо. В кочината имаше купчини гнили, мухлясали огризки от плодове. Разлагащите се останки лежаха в супа от зеленикавокафява тиня и, нека се изразим деликатно, тинята бе украсена с дузини кафяви парчета, дълги като ръката на баща ми и двойно по-дебели. Тъмен облак мухи се виеше над кочината като миниатюрно торнадо. От упор миризмата на всичко това можеше да изтрие и ивицата на скункс. Нищо чудно, че кутията на г-н Добро отношение беше празна.
— Качи се тук и погледни! — каза ми мъжът. — Хайде, платил си си!
— Ще повърна! — простена Бен и се наложи да се обърне и да избяга навън.
— Не връщам пари! — извика след него г-н Добро отношение.
Може би беше заради свадливия глас на мъжа. Може би заради начина по който всички ние миришехме на животното в кочината. Но внезапно то започна да се измъква от тинестото си гнездо и огромното му туловище просто продължи да нараства и нараства, отлепвайки се част по част от течното си легло. Тварта издаде самотно изсумтяване, което отекна като хиляда гръмотевици. След това се помъкна към далечната страна на караваната, сивата му влажна плът блестеше от тиня и мръсотия, а цяла вселена мухи пълзяха по хълбока му. С писък на амортисьори й измъчено дърво цялата каравана започна да се накланя в тази посока и ние тримата се разпищяхме и се развикахме в плен на страха, който така и не усетихме в къщата на духовете.
— Стой мирен, лайноглавецо! — г-н Добро настроение се изправи на една дървена платформа. — Казах стой мирен, преди да ни обърнеш! — той вдигна бейзболната си бухалка и яростно я стовари надолу.
Звукът от бухалката, удряща върху плът, накара стомаха ми да изкурка. За малко да изгубя карнавалното си пиршество, но стиснах здраво зъби. Г-н Добро отношение продължаваше да удря звяра — втори път, трети и четвърти. Съществото не издаде нито звук, но след четвъртия удар се отдръпна от стената на караваната и пристъпи отново към средата на кошарата си, а караваната се изправи.
— И си стой там, тъпанар такъв! — извика г-н Добро отношение.
— Да не се опитвате да го убиете, господине? — попита Дейви Рей.
— Тоя кучи син не изпитва болка! Кожата му е като проклета бронирана плоча! Хей, я не ми разправяй как да си гледам работата, че ще те изхвърля оттука по задник!
Не знаех дали съществото може да изпитва болка или не. Знаех само, че гледам към голям участък от сбръчкана сива кожа с капчици кръв, избликващи по него.
Тварта бе наполовина на ръста на слон и голяма като пикапа ни. Когато дебелите мускули на задните му крака потрепнаха, във въздуха лениво литнаха орляци мухи. На мътната светлина на маслените лампи тварта стоеше неподвижна в калната си дупка, с масивни крачища, забити сред гнили огризки от плодове и собствените му екскременти, и виждах чуканите на трите рога, издигащи се от костената му яка, покрита с кожеста суха плът.
Почти припаднах, но се боях какво може да има долу на пода.
— Това тука е много старо — каза г-н Добро отношение. — Знаете ли, че някои костенурки доживяват до двеста, че и триста години? Е, това чудо тука е толкова старо, че пред него тия костенурки изглеждат като тийнейджъри. По-старо е от парчето на Метусалем! — каза той и се разсмя, все едно това беше забавно.
— Къде го намерихте? — чух гласа ми да пита, макар умът ми да бе твърде поразен, за да се включи.
— Купих го за седемстотин долара в брой, пълен комплект. Едно приятелче го въртеше по маршрута в Луизиана, из земите на каюните. Преди това го е показвал някакъв тип в Тексас. Преди Тексас някакво момче от Монтана го возило насам-натам. Предполагам, че е било през двайсетте години. Аха, пообикалял е бая!