Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Напълно съм съгласен с теб, Кройтер. Ако успея да задомя княза, може би ще си стои у дома и няма да ми пречи да си гледам работата.
На следващата сутрин Алтал и Халор завариха княз Твенгор мъртвопиян в северния коридор на Дома. Огромният арумски вожд се бе излегнал върху огромен стол, а до дългата, скована от груби дъски маса до него имаше огромно буре. При това князът пееше.
— Ще му трябва цял ден, за да изтрезнее — каза Халор на Алтал.
— Може би и по-малко — отвърна Алтал и се опита да си припомни някои от научените неща.
— Здрасти, Халор! — изрева Твенгор и размаха големия рог, който държеше. — Сядай и почвай, че имаш много да наваксваш!
— Виждам, че доста си ме изпреварил, княже — съгласи се Халор.
— Така е — избуботи Твенгор. — Три дни как съм почнал.
Тази информация се оказа полезна. Ако на Твенгор му бяха трябвали три дни, за да се докара до сегашното си състояние, може би щеше да е по-лесно да бъде отведен напред във времето, вместо да се връща назад. Алтал погледна червеното като цвекло лице на Твенгор и тихо каза „егрио“.
Княз Твенгор затвори очи и бавно се свлече от стола. След малко изпод масата се разнесе хъркането му.
— Струва ми се, че нашият вожд вече те изпревари, Халор! — каза с пиянски смях един от заместниците на Твенгор.
Алтал отново произнесе думата, която току-що бе приспала брадатия Твенгор, и над целия лагер се възцари тишина, нарушавана единствено от похърквания.
— Какво направи? — попита Халор.
Алтал повдигна рамене.
— Струва ми се, че се казва „ускоряване“. Те така или иначе бяха тръгнали в тази посока, но може би щеше да им трябва още ден, за да достигнат сегашното си състояние.
— Ще им трябва обаче поне още един ден, за да изтрезнеят — каза Халор.
— Не съвсем — възрази Халор, погледна към дъното на коридора и каза: — Елиар, можеш да дойдеш.
Русокосият младеж се присъедини към тях и сбърчи нос.
— Не ухаят особено приятно.
— Дишай по-плитко и през устата — посъветва го Алтал. — Коя врата води към пътя за Пома?
— Ей тази — каза Елиар и посочи.
— Отвори я. Трябва да раздвижим тези хора.
— Те са заспали, Елиар.
— Ние с теб го знаем, но те не го знаят.
— Това ми се струва безсмислено, Алтал — протестира Халор.
— След минута ще стане смислено — отвърна Алтал и се обърна към Елиар. — Освен вратата за пътя към Пома ще ми трябва и вратата към миналата седмица.
— Към миналата седмица ли? — попита озадаченият Елиар.
— Времето е единственото средство за изтрезняване, така че ще ми трябва поне седмица. Ще накарам нашите наквасени приятели да се раздвижат, както си спят. От теб ще искам да ги отведеш към миналата седмица и да ги върнеш. После ще ги преведем през вратата, която води за Пома.
— Не е ли по-лесно да обединим двете врати в една?
— Можеш ли да направиш това? — попита с изумление Алтал.
— Мисля, че да — каза Елиар, стисна дръжката на Ножа и се съсредоточи. — Да — продължи уверено. — Сега се сетих как точно трябва да се направи. Непрестанно забравям. Пространството се крие в самата врата, а времето — в рамката й.
— Става ли ти ясно какво говори? — обърна се Халор към Алтал.
— В общи линии да — отвърна Алтал. — Като минат през вратата, Халор и неговите хора ще се озоват в миналата седмица, а после ще се върнат. Тук са пияни, но там ще бъдат трезви, защото минаването през вратата за тях означава две седмици за изтрезняване. А тъй като са заспали, така и няма да разберат какво се е случило.
— По-добре го направете, а не ми го обяснявайте. Понякога и двамата сте като Гер — каза Халор.
— Ама тези хора не са сериозни! — избухна княз Твенгор, когато видя стените на Пома.
— Херцог Бердор е безхарактерен, княже — поясни Халор. — Местните търговци не искат да плащат данъци, а Бердор е съвсем безгръбначен и не смее да настоява.
— Искам да ми предоставиш пълна свобода на действие, Алтал — каза сухо съвършено трезвият Твенгор. — Искам въобще да не ми се месиш.
— Какво точно си намислил?
— Ще накарам тези търговци да си платят данъците с лихвите. Именно те ще имат грижата за укрепването на градските стени.
— Не ми се вярва да се съгласят.
— Някъде в багажа имам камшик — отвърна мрачно Твенгор. — Ще се съгласят. Когато ти казвам, че ще се съгласят, можеш да ми повярваш. Хайде сега да си поговорим с тази медуза, херцога.
Влязоха в града и княз Твенгор се възмути още повече, когато се озоваха в търговската част — канторите приличаха на дворци. А когато стигнаха занемарения дворец на херцог Бердор, лицето на Твенгор се бе вкоравило като стомана.