Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Какво е намислил Бейд? — попита го Алтал, когато излязоха в коридора.
— Не знам точно — отвърна Елиар. — Мислите му доста се объркаха. Еми проби голяма дупка в убежденията му, когато му обясни, че астрологията е чиста глупост. Положението му се влоши доста повече, когато Лейта го въведе в семейството.
— Тази работа със „семейството“ може би се оказа погрешна — въздъхна Алтал.
— Сама по себе си не е лоша обаче. Отначало не ми хареса, но след като с Лейта и Андина се върнахме в Дома, започнах да свиквам.
— След като беше погълнат, ти доста се промени, Алтал.
— Не се ли промени и ти, след като Еми те погълна?
— Предполагам, че да. Необходимо е обаче известно време, за да привикнеш, нали?
— Така е — каза убедено Елиар. — На теб обаче ти е било лесно, Алтал. Първоначално ти е трябвало да привикнеш единствено към Еми, докато в моята глава се появиха едновременно трима души. За какво точно ме търси сержант Халор?
— Иска да поговори с Кройтер и Дрегон, а не му е известно в коя точно част на Дома се намират. Не е необходимо да говориш за това, Елиар, обаче ми се струва, че твоят сержант все още се чувствува неудобно в Дома. Твоите врати му харесват — докато ти ги отваряш. Не вярвам обаче Халор да желае да предприема излишни рискове. Когато Гелта те нападна с брадвата, той успя да зърне за миг Нагараш и не вярвам да има желанието да направи грешката да отвори тъкмо вратата, която води към него.
— Те мислят, че са се разположили на лагер на западния бряг на екверското езеро Дасо — каза Алтал на сержант Халор, докато Елиар ги водеше по източния коридор към един доста голям лагер. — Вероятно не трябва да им казваме нищо, което да противоречи на това им убеждение. По-добре е да не ги объркваме.
— Самият аз съм доста объркан — призна Халор. — Защо трябва да очаквам те да се различават от мен? — После се усмихна. — Прощавай, Алтал, но трябваше да го призная.
Срещнаха се с Кройтер и с облечения във фустанела Дрегон в брезентова палатка в центъра на коридора. Халор им подаде грижливо изработената от него карта.
— Бива те да правиш хубави карти, Халор — отбеляза среброкосият Дрегон. — Разстоянията точно ли са дадени?
Халор кимна утвърдително.
— Постарах се да ги отразя с максимална точност. Картата, с която разполагах, не бе съвсем точна, така че се наложи да внеса някои корекции.
— Тези три града ще удържат ли? — попита Кройтер.
— Кадон ще удържи най-малко три месеца — отвърна Халор. — Там е Лейвон, който знае как да вгорчава живота на нападателите.
— Вярно е — съгласи се Дрегон.
— Колейка Желязната челюст ще заеме позиции в Мавор — продължи Халор. — Херцогът на Мавор очевидно е решил да превърне града си в най-добре укрепеното място на света. Градските къщи са доста невзрачни, обаче градските стени съвсем не събуждат желание да ги щурмуваш. Струва ми се, че съчетанието между тези стени и Колейка, най-големия инат на света, доста ще поизмъча нападателите.
— А третият град, Пома? — попита Кройтер.
— Точно тук имаме проблем — призна Халор. — Стените му биха се разпаднали и при най-лекия повей. Там ще изпратя Твенгор. Сигурен съм, че в Пома ще се водят улични боеве, а Твенгор много го бива в тях.
— Стига да е трезвен — добави Дрегон.
— Твенгор има ли проблеми с пиенето? — попита Кройтер.
— Не бих казал — отвърна Дрегон. — За една сутрин може да види сметката на цяла бъчва хубава бира. Разбира се, следобеда не може да се държи на краката си, но лично той не възприема това като проблем. Има склонността да опустошава всеки град, в който влезе. Самият той е голям като къща и се блъска в какво ли не, когато върви. Обикновено нещата, в които се блъска, се разпадат.
— Ненавиждам да работя с пияници — каза Кройтер.
— Аз ще имам грижата да е трезвен — обеща Алтал.
— Не съм сигурен дали ще успееш — усъмни се Кройтер. — Не познавам закоравял пияница, който да се е отказал от порока си.
— Уверявам ви, генерал Кройтер, в този случай разчитайте на мен — каза Алтал.
— Как е Астарела? — обърна се Кройтер към сержант Халор.
— Добре е, Кройтер. Князът си е загубил ума по нея.
— Наистина ли? Това е нещо, за което си заслужава да си поговорим. Предполагам, че бих могъл просто да убия този негодник, брат й, както и стария глупак, който се опита да я купи. Това обаче вероятно би причинило избухването на войни в цял Плаканд. Може би няма да е зле да си поговоря с нея и да питам тя какво мисли по въпроса. Твоят княз е красавец и нищо чудно и тя да изпитва същите чувства към него. Да не забравяме това, Халор. То би могло да реши доста наши проблеми.