Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е княз Твенгор, ваше сиятелство — каза Халор на мекушавия владетел на Пома. — Той ще се заеме с отбраната на вашия град.
— О, чудесно! — възкликна младият Бердор с треперещия си глас.
— Ваше сиятелство, ще трябва да свършим някои неща — грубо каза Твенгор. — Нали ще си помагаме?
— Разбира се, княже Твенгор! Разбира се!
— Чудесно. Искам до половин час всички граждани на Пома да са се събрали на площада пред вашия дворец. Трябва да си поговоря с тях.
— Не знам дали търговците ще се съгласят, княже Твенгор. Те не обичат да ги прекъсват, когато се занимават със сделки.
— Ще се съгласят, ваше сиятелство, повярвайте ми — увери го Твенгор. — Кажете им, че моите хора ще обесят всеки, който откаже да се яви. При това ще ги обесят точно на табелите, които виждам над вратите на хубавите магазини.
— Няма да посмеете!
— Ще посмея, и още как.
— Съвсем различен е, когато е трезвен, нали? — обърна се тихо Елиар към сержант Халор.
— Вярно е — съгласи се Халор. — Някога по начало си беше такъв. Това стана преди да започне да плува към дъното на всяка срещната бъчва. Не си спомням през последните десет години умът му да е бил така бистър.
Твенгор изпрати няколко от хората си да придружат дворцовите стражи, на които бе възложено да съберат гражданите на площада, и скоро по-голямата част от населението на Пома се яви там. Разкошно облечените търговци бяха възмутени, че ги откъсват от работата им.
— Моля да ме извините… — започна плачливо херцог Бердор от дворцовия балкон, извисяващ се над площада. — Моля ви…
Тълпата въобще не му обърна внимание.
— Нека по-добре аз да си поговоря с тях, ваше сиятелство — каза Твенгор, излезе на балкона с брадва в ръка и изрева с могъщия си глас. — Тишина!
Площадът внезапно затихна.
— Кантонците нахлуха в земите на владетелката на Остос — съобщи делово Твенгор. — Някои от вас може би вече знаят това, но както и да е: аз съм Твенгор от Арум. Възложиха ми да защитавам вашия град. Това означава, че аз ще издавам заповедите, и че ще обеся всекиго, който не ми се подчини.
— Няма да се осмелите да го направите! — възкликна един от търговците.
— Сигурен ли си? Я се огледай. Мъжете с мечове и брадви, които виждаш, са моите хора, и ще направят всичко, което им наредя. След като вече отговарям за Пома, заповядвам ви да укрепите градските стени.
— Това е грижа на херцог Бердор, а не наша — каза друг търговец.
— Вие в чий град живеете? — попита Твенгор. — Ако кантонците разрушат стените, ще изгорят града до основи и ще избият всички ви. Това не означава ли, че състоянието на градските стени е именно ваша грижа? — Той направи кратка пауза, за да си поеме дъх. — Всичките вие от много акъл сте заявили на херцога си, че десетпроцентовите данъци са непосилни за вас. Кантонците ще ви наложат стопроцентов данък. След като плячкосат града, тук няма да остане нищо освен трупове, които не се нуждаят от нищо. Не съм ли прав? Хайде, заемайте се със стените.
— Откъде да намерим строителни материали? — чу се глас от тълпата.
Твенгор огледа града.
— Дори оттук виждам всякакви камъни, годни за градеж: къщи, магазини, кантори и какво ли не. Докато всичко приключи, можете да живеете на палатки, но поне ще сте живи. По-добро не мога да ви предложа. Хайде, почвайте да рушите.
— Чудесна реч — коментира Халор.
— Аз съм си красноречив — отвърна скромно Твенгор.
— Заслужава си да видите това, господин Алтал — каза Гер. — Арган се опитва да проникне в укреплението, където бяха Смегор и оня, другият. Ще ми се да видя изражението му, когато разбере, че не са там.
— Как се развиха нещата в Пома? — попита Андина.
— Твенгор прояви съвсем умерена грубост, девойче — отвърна Халор. — Успя обаче да убеди местните граждани в правотата си. В момента всички са се включили в нова дейност. Вярно е, че като зидари много-много не ги бива, но поне работят с въодушевление.
— Крепостните стени ще удържат ли?
— В никакъв случай — каза Халор. — Взех на заем от Дрегон и Гебел някои от овчарите на Салкан, така че Твенгор ще може да разчита не само на собствените си стрелци, но и на техните прашки. Това, което в момента прави в Пома, е да разчиства булевардите, за да има простор за техните камъни, след като врагът проникне в града. Когато приключи, от Пома няма да е останало много.
Алтал и Гер наблюдаваха разположеното на хълма укрепление, където се предполагаше, че се укриват Таури и Смегор.
— Къде е Арган? — попита Алтал. — Не го виждам.
— Скрил се е зад онези храсталаци на запад — отвърна Гер. — Трябва да призная, че го бива за разузнавач. Чака да се стъмни, за да влезе и да каже на Смегор и на другия да престанат да опожаряват нивите. Разбира се, няма да ги открие. Затова пък ще открие бележката, която оставихме с Елиар.