Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Принц Равелайн ме попита какво ще пия и аз заявих, че се осланям на неговия избор, но го предупредих да не се чувства засегнат и да не смята, че напитката не ми е харесала, ако не пресушавам чашата до капка.
— В нашата страна имаме обичай — и аз много го тача, тъй като не мога да нося — да избягваме сока на гроздето, докато не свършим с деловата работа. И понеже, когато бяхме отвън, вие казахте, че имаме да обсъждаме важни въпроси, много ще се срамувам, ако утре се събудя и намеря, че цялата ми мъдрост е отишла в отходните тръби. След като чуя вашите идеи и реша, че ние, орисианците, можем да ги внедрим, е, тогава можем да ги полеем от големите бъчви, ако ваше величество желае. — Равелайн се усмихна, наля две чаши, но не каза нищо, нито да признае моето ласкателство, нито пък да ме укори за него.
Седнахме и започнахме без въведение.
— Вие знаете, разбира се, че вашето пътуване към нашите земи беше наблюдавано от първия ден, когато претърпяхте корабокрушение на Пиперения бряг, до деня, когато ви спасихме на кея на Гомалали.
Придадох учтив израз на лицето си и отговорих, че ни е казано за интереса на Далечното царство, но не и че той се отнася до моето първо пътешествие.
— Един въпрос, ваше височество. Вие казахте „Пиперния бряг“. Аз мислех, че хората на Вакаан не се интересуват от онова, което става отвъд техните граници?
— Съвсем правилно — каза Равелайн. — Но има изключения. Аз съм едно от тях, което ще бъде тема на нашия разговор след малко. Но нека се придържаме към темата: вие не само бяхте наблюдавани, но на моменти бяхте подлагани на изпитания. Например в Гомалали.
— И, разбира се, ако не бяхме успели да реагираме по подходящия според вас начин… — почнах аз и оставих изречението си недовършено.
— Тогава едва ли щяхте да бъдете счетени за достойни да стигнете до Вакаан.
Почувствах как ме обзема гняв, като си спомних мъртвите, ранените, болните, отчаяните и обречените на смърт от жажда или магия, но успях да го потисна. Все пак си позволих малко сарказъм в следващото изречение, за да покажа колко сме доволни, че сме се оказали на висота.
— Сега да се върнем към по-предния въпрос — каза Равелайн. — Сигурен съм, разбирате, че интересите на царството на Вакаан към вашите западни страни е минимален и вероятно няма да отиде по-далеч от размяната на някои наши познания или стоки на място извън нашите граници срещу ваши храни, изделия или младежи и девойки, които евентуално можем да харесаме.
Почувствах леко вълнение. Макар че думите му имаха за цел да намалят моите надежди, самият брат на царя признаваше, че усилията ми могат да доведат до успех. Усмихнах се доволно. Излишно е да казвам, че не реагирах на предположението, че може би ще ме интересува да работя като сводник за Далечното царство.
— Вие изглеждате доволен — отбеляза Равелайн. — Лично аз смятам, че радостта е най-дребната отплата за всичко онова, което вие и вашите другари, особено Дженъс Грейклок, сте претърпели през тези години. Така че онова, което ще обсъждаме след като се нахраним, е, колко тесни могат да бъдат връзките между страните на запад и Вакаан, ако обстоятелствата… се променят.
Той вдигна капака на едно от блюдата и започна да сервира. Не си спомням какво ядохме, но всичко беше съвършено… всяка хапка създаваше нови усещания във всички сетива. Онова, което ме впечатли, беше начинът на сервиране. Нито веднъж не се появи сервитьор, но винаги, когато Равелайн вдигнеше капака, се показваше различно блюдо. Не чувах никакъв звук — нито на бутала, нито на някакви други механизми отдолу, затова реших, че смяната на блюдата се извършва чрез магия. Чиниите ни също през цялото време бяха поддържани чисти. Можех да ям от всяко ястие, което ми харесва, а когато погледнех настрани или се засмивах на някоя остроумна шега на Равелайн, усещайки, че съм се наситил, чинията се изпразваше и изчистваше. Чудех се дали Равелайн винаги се храни така, без да има наоколо си усмихнат прислужник или прислужница, или да вижда сияещото лице на готвача, похвален за вкусната храна. Беше малко потискащо, но, от друга страна, нищо, казано по време на храненето, не можеше да послужи за клюки в устата на хората от града.