Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Помислих малко и разбрах как да отговоря на принца.
— Това е чест за мен — казах аз. — Но, искрено казано, амбициите ми никога не са били толкова големи, ако приемем, че правилно съм разбрал предложението ви… а мисля, че е така.
— Който има желание, постига — каза той. — Някой в Ориса ще изпълнява вместо мен тази задача. Защо да не бъдете вие? — Значи Равелайн беше обмислил всичко и моето сътрудничество не беше от решаващо значение.
— Някой? — Замислих се. — Защо не моят приятел Дженъс Грейклок?
— Имам няколко съображения. Първото и най-маловажното е, че се съмнявам дали вашият народ ще приеме един полуцивилизован човек да им бъде фактически господар. Трябва да добавя, че с някакъв вид непреклонност това може да се уреди. По време на пътешествията си вие на няколко пъти минахте през голямата пустош. Тази земя, сигурен съм, че с пророкуванията си Дженъс е разбрал това и ви го е казал, някога е била зелена и цъфтяща, и за нея са се разказвали легенди. Но нейният народ се е противопоставил на Вакаан. Това е било преди цяла вечност, по времето на древните, или поне така са разказва в легендите. Но и до днес там няма нищо освен гола пръст и остър кремък и тя ще служи като пример на всички други, докато самото време не достигне до своя край! Равелайн понижи глас.
— Втората причина са плановете и амбициите на Грейклок, амбиции, които отговарят много на моите. Той ми направи огромно впечатление. Иска да научи всичко… да знае всичко, което се е изучавало от възникването на магьосничеството. Къде другаде би могъл да научи всичко това, ако не тук, в Ираяс? Аз предлагам да го взема на работа при себе си, при условие, разбира се, че вие сте готов да го освободите от клетвите, които е положил пред вас. Така, както напредва… както учи… той не само ще получи почести далеч по-големи от онези, които може да му окаже Ориса, но аз планирам да му дам истинска власт, власт само малко по-ниска от тази, която имам самият аз. Слушал съм моят брат да ме нарича свой копои. Такава роля предлагам на Дженъс, на когото скоро ще дам благородническа титла. Той ще бъде моят копои!
Изпих си чашата, после умишлено бавно загледах шишетата, докато намерих гарафа с ракия. Исках да изглежда, сякаш подпечатвам потенциален договор. Сипах си половин чаша и се обърнах към Равелайн.
— За мен всичко това е съвсем ново, ваше височество. Предполагам, че не искате да ви отговоря в момента.
— Надявах се на отговор — каза Равелайн и по лицето му се изписа недоволство.
— Простете, но не мога да ви отговоря веднага, ваша милост. Прекарах много години в усилия да достигна до вашето царство и през цялото това време с Дженъс бяхме партньори. Трябва да се посъветвам с него. И трябва да допълня, че той не е полагал никакви клетви пред мен освен клетвата за приятелство и обща цел.
Равелайн понечи да каже нещо, после се замисли и се усмихна примирително.
— Ах, да. Забравих, че на Запад контурите на властта не са така ясно очертани, както тук. Един човек може да бъде считан за подчинен, но мнението му да има такава тежест и той самият да е с такива права, сякаш е равен със стоящия над него. Много добре. Помислете по нашия разговор. Обсъдете го задълбочено. Но само двамата. Предпочитам нашата среща да остане тайна за всички, с изключение на Дженъс.
— Разбира се, ваше височество — казах аз. Равелайн напълни чашите с ракия и вдигна тост:
— Има една селска поговорка, която датира от времето на укротяването на Змията-река: „Умният човек, попаднал в пролетен поток, се оставя да бъде отнесен по течението до нови богатства. Глупакът се съпротивлява и потъва.“ Да пием за умния!
Нямаше какво друго да си приказваме. Извиних се, като казах че съм много възбуден от идеите, представени ми от него, и желая да ги обсъдя още тази нощ с моя приятел… ако все още е буден.
Това развесели принца.
— Той не спи, уважаеми Антеро. Ще наредя на слугите си да ви откарат направо в неговата резиденция.
Каретата чакаше и когато потеглихме, погледнах назад. Лорд Равелайн стоеше пред входа. Въпреки разстоянието, въпреки нощта чувствах как очите му ме изгарят. Облегнах се на седалката и се опитах да си съставя план. Но само губех ценно време да проклинам себе си, Дженъс и всеки орисианец от Еко до селяните от Чипсайд, особено разказвачите на истории на пазара и бавачките, които ме бяха приспивали с тези истории като дете. Никой от нас, нито един, никога не бе допускал невероятната възможност, че един народ, толкова великолепен и силен като този на Далечното царство, не прелива от доброта и не очаква някой орисианец да се яви пред него, за да дари целия народ на Ориса със знание, което ще му позволи да си възвърне златните дни, когато всеки човек е бил цар, а неговите управници — богове. Дори за момент съжалих, че изобщо бях срещнал Дженъс Грейклок — по-добре първото ми пътешествие да беше минало в нескончаеми оргии с проститутки и пияници през земите на Запад. Но тогава никога нямаше да срещна Диос. Нито Оумъри. Да не говорим за другите неща, които ме превърнаха от неопитен младеж в това, което бях сега. За добро или за лошо аз предпочитах това, което беше, пред онова, което можеше да бъде. Достатъчно време бях пропилял. Сега като някоя маймуна здраво стиснах орехите в гърнето и не беше зле да помисля как да измъкна ръката си.