Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Не си спомням на какви теми разговаряхме, но те нямаха нищо общо с търговията, Ориса и дори нашето пребиваване във Вакаан. Повечето от неговите приказки се отнасяха до дворцови интриги и свършваха малко преди да станат неприлични. Говорихме също за изкуството и музиката на Вакаан. Разбрах, че той знае за моята любов към Оумъри и че ми намеква по един много фин начин, че сега тя е също такъв залог за щастие, какъвто сме Дженъс и аз, и всичките ни хора. Не мислете, че се ядосах или че се почувствах застрашен — Равелайн просто ми обясняваше, че в уравнението, което трябва да решава, за него няма нито едно неизвестно.
Когато свършихме, той ме заведе в друга стая. В нея имаше дивани и когато седнах в един от тях, той ме обгърна нежно, като ръцете на любима. До нас имаше маса с напитки и двамата с принц Равелайн пихме плодов сок. Диваните бяха наредени в полукръг срещу високо полирано огледало, което висеше от стойка, сякаш беше гонг. Знаех, че стъклото е омагьосано, и се чудех какво иска да ми покаже Равелайн. Преди да седне, той докосна повърхността на огледалото и то оживя. Видях малка група хора да вървят покрай една река. Наблюдавах собственото си пътешествие, когато вървяхме през плодородната, изоставена долина над Пиперения бряг. Перспективата беше като през очите на някой от наблюдателите.
— Значи не сте се шегувахте, когато казахте, че сте следили цялото ми първо пътешествие — успях да отбележа аз.
— Всеки път, когато влизахте в нашите земи или земите, граничещи с тях, нашите наблюдатели се оказваха там — отговори Равелайн. — Трябва да призная обаче, че последната ви експедиция беше организирана много умно. Не можахме да ви видим — макар че „виждам“ не е точната дума, — докато не минахте през прохода отсам Уоумуа и не пресякохте границите на Гомалали.
Той махна с ръка и в огледалото се появи нов образ, Сега аз гледах Ориса, наблюдавах я сякаш от невидима кула в центъра на града. Почувствах силна носталгия и я стана двойно по-голяма, когато разбрах, че виждам Ориса такава, каквато е в същия този момент. Беше точно преди разсъмване, тук-там се виждаха светлини. Можах да различа Улицата на боговете, Градската управа, Замъка на жреците. Опитах се да открия собствения си дом, без да показвам пред принца някакъв интерес.
— Както казах, аз проявявам по-голям интерес към Запада, отколкото моят народ — каза Равелайн. — Това е една от причините, поради която след известен период, през който, как да го кажа по-благоприлично, проявявах известен скептицизъм към вас, към Дженъс Грейклок и намеренията ви, станах ваш ревностен поддръжник. Разбрах, че Вакаан в бъдеще трябва да насочи поглед към нови посоки… започвайки с Ориса и Ликантия.
— Каква форма — попитах внимателно аз — мислите, че ще приеме интересът на Вакаан?
Равелайн отпи от питието си.
— Не съм сигурен, че за мен това има значение, нито пък съм сигурен, че мога да отговоря подробно на вашия въпрос. Достатъчно е да повторя, че ако бъде коригирано известно неравновесие в двора, в най-скоро време с Ориса ще бъдат установени най-тесни връзки. — Изразът му стана по-строг, гласът му също. — Това е една възможност, която аз няма да позволя Вакаан да изпусне. Ние сме длъжни да използуваме момента, и ще го използуваме. Затова именно ви поканих тази вечер. Аз смятам да приложа цялата си сила в един план за отваряне на вратите към Запада. — Гласът му отново се успокои. — Когато бъде постигнато това, ще поискам представителство… лично представителство… във вашите земи. Такъв пост предлагам на вас, почитаеми Антеро.
— Като търговец? — попитах аз. — Известно ми е, че се отнасяте с презрение към търговията.
— Не бих изразил чувствата си към онези, които изкарват хляба си с търговия, така неучтиво, макар че лично аз винаги съм предпочитал да печеля пари по друг начин. Но отговорът ми е отрицателен, Вашата търговска дейност е на второ място и в собственото ви виждане, и в уважението, на което се радвате в Ориса. Вие сте благородник. Аз имам нужда от човек, на когото мога да се доверя, човек, който да участва в заседанията на вашата… Градска управа. Вие ще ме представяте в Ориса и, не е изключено, също и в Ликантия.
Не можех да позволя Равелайн да разгадае израза на лицето ми, затова станах и се отдалечих от него. За мен беше очевидно, че според принца крайният интерес на Вакаан ще бъде да ни завладее. Но аз никога не бих председателствал заседание, на което да се вземе решение за поробването на страната ми, още по-малко това да стане от някой магьосник като този срещу мен. Щом тази мисъл мина през главата ми, побързах да я прогоня, тъй като не бях сигурен дали магиите, които се въртяха около мен, не включват и четене на мисли. Сега, когато вече знаех намерението на Равелайн, трябваше точно да подбирам мислите, думите и действията си. Не само защото, изглежда, бях на крачка, от отваряне на пътя към Далечното царство, но защото, ако прибързано отхвърлех предложението на Равелайн, можех да се окажа точно там, където отиваха изчезналите.